Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    ........................2014 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6586 по описа за 2012 година.

           

Предявен е частичен иск с правно основание чл.79, ал.1, предложение второ във вр. с чл.82 от ЗЗД.

Ищецът „Невен- Зиг Солар” ООД твърди, че по искане на ответното дружество му е представил оферта за изграждане на фотоволтаична централа, която била приета и в резултат на което между двете дружества бил подписан договор за доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична централа от 63,18 kWр в гр.Мъглиж. Съгласно офертата, възнаграждението по договора било 186655,20 евро, без ДДС. Договорът бил подписан на 06.08.2010 г., като изпълнител по него било дружеството ищец. Договорът съдържал отлагателно условие, а именно че изпълнението му се поставя в зависимост от отпускане на възложителя на субсидия от фондовете на Европейския съюз. Твърди се, че условието било изпълнено в началото на 2012г., когато възложителят получил субсидията. Представители на ищеца потърсили връзка с дружеството, за да започнат изпълнение на договора, но не успели да се свържат с ответника, като междувременно узнали, че е налице прехвърляне на дружествени дялове. Непосредствено преди предявяване на иска ищецът установил, че изпълнението на централата в гр.Мъглиж е започнало и е в напреднала фаза, като се изпълнява от друго лице. Предвид това ищецът счита, че е налице съществено неизпълнение на сключения договор и тъй като не може да претендира реално неизпълнение, защото централата е вече изградена поддържа, че е понесъл вреди изразяващи се в пропуснати ползи, които искат да бъдат обезщетени от възложителя. Поддържа, че тези вреди са съизмерими с предвидената печалба, калкулирана в офертата от 13.07.2010г. и приета от страните като възнаграждение по договора за изработка. Тази печалба била в размер на 24346,33 евро, без ДДС или 6815,60 евро с ДДС. Предвид това  ищецът предявява частичен иск, като претендира ответникът да му заплати 20 000 лева, представляващи част от обезщетението, цялото възлизащо на 52446,75 лева, с ДДС.

Ответникът „Виксъни” ЕООД, не отрича факта на сключване на договора, както и това, че е получил финансиране за изграждане на фотоволтаичната централа. Не спори и относно това, че строежът на фотоволтаичната централа в гр.Мъглиж е осъществен от трето лице, а не от ищеца. Поддържа обаче, че нито в него договора, нито в офертата се съдържа уговорена печалба. Твърди, че не е налице неизпълнение тъй като не се е сбъднало условието по §1, т.3.2 от договора за строителство, защото липсвало уговореното в този параграф окончателно писмено потвърждение от страна на възложителя. Поради това излага довод, че липсва елемент от фактическия състав за окончателното сключване на договора и влизането му в сила. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди деловодните разноски.

           След като обсъди събраните по делото доказателства ведно с доводите на страните съдът намери следното:

           Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че между дружеството ищец и ответника са възникнали търговски отношения във връзка с изграждане на фотоволтаична централа. На 20.06.2010 г. „Виксъни” ЕООД отправило до ищеца запитване за оферта относно доставка и монтаж на фотоволтаична централа, намираща се в гр.Мъглиж, с обща инсталирана мощност 63,180 kWр. В отговор ищецът представил оферта №1066 от 13.07.2010 г. в която били описани стойностите на отделните съоръжения, гаранционните срокове на отделните компоненти и начините на плащане в хода на изпълнението на договора. Общо за изграждане на съоръжението било оферирано възнаграждение в размер на 223986,24 евро /лист 8 и 9 на делото/.

           Съобразно приложената и приета калкулация по делото /лист 14/ 15% от така посоченото възнаграждение или 24346,33 евро съставлявали печалбата на изпълнителя. С протокол от 26.07.2010 г. назначена от ответното дружество комисия за избор на доставчици и изпълнители извършила класиране на общо четири постъпили оферти за доставка и монтаж на фотоволтаична централа с мощност 63,18 kWh, като след преценка на заложените критерий класирала на първо място офертата на „Невен-Зиг Солар” ООД /лист 10 до 13/. На 06.08.2010 г. между „Виксъни” ЕООД и „Невен-Зиг Солар” ООД бил сключен договор за генерален изпълнител относно изграждане, доставка и монтаж на фотоволтаична централа в гр.Мъглиж. Възложител по договора било дружеството ответник, а предмет на същия изграждането до ключ и пуска на фотоволтаичната централа предмет на офертата, предложена от ищеца и одобрена от комисията. Съгласно §5, чл.1, т.1.1 възнаграждението за работите, предмет на договора, е уговорено от страните в размер на 186655,20 евро без ДДС. Съгласно т.1.3 с общата цена се покриват всички разходи за извършване на договорените работи, освен ако съгласно уговореното в договора /§5, чл.1, т.1.2/ не следва да се извърши актуализация. В §1, чл.3, т.3.2 изрично било посочено, че възложителят „Виксъни” ЕООД ще кандидатства за съфинансиране от фондовете на Европейския съюз и поради необходимостта от технологично време за разглеждане и оценка на проекта от съфинансиращите институции, стартирането на дейностите по договора ще се осъществи след съответно окончателно писмено потвърждение от страна на възложителя, което страните се уговорили да обозначават като „окончателно потвърждение”. В §6, чл.1 от договора било предвидено, че срокът за изграждане на цялата фотоволтаична централа е 10 месеца, като за начало на строителството се определя датата след „окончателното потвърждение”, в случай че е извършена договорената подготовка по §1 цифра 2.2., тоест, че възложителят е изпълнил задълженията си във връзка с подготовка на парцела чрез неговото подравняване и осигуряване на свободен достъп. В §10 били уговорени условия за прекратяване на договора, съгласно които то можело да се осъществи от всеки от съдоговорителите, ако върху имуществото на другата страна започне процедура по несъстоятелност или молбата за започване на процедура по несъстоятелност бъде отхвърлена поради липса на покриване разходите имущество. Уговорено било още, че ако съфинансирането на проекта се провали, респективно допълнително престане да бъде обезпечено, изпълнителят има право да прекрати договора, както и да получи стойността на извършените доставки и услуги към момента на прекратяването.

           Във връзка с обстоятелствата свързани с финансирането на процесния обект, е разпитан свидетеля Д. К. А.. Съгласно депозираните от същия доказателства, през лятото на 2010г. той работел в Търговско промишлената палата, гр.Стара Загора, като изпълнявал дейности свързани с енергийната промишленост и национални и европейски програми за съфинансиране. Твърди, че с него се е свързал представител на ответната фирма с молба да съдейства за подготовката на необходимата документация, чрез която ответникът да кандидатства за съфинансиране по съответната програма на Европейския съюз. В тази връзка А. съдействал при подготовката за събиране на оферти, като консултирал дружеството при назначаването на комисията за оценка, а също и за изготвяне на бизнес план. Тъй като тръжната документация, както и договора с избран доставчик съставлявали част от документите, които следвало да съпровождат проектното приложение, свидетелят се бил запознал с тях и ги ползвал при съставянето на бизнес план. А. поддържа, че представената по делото калкулация към офертата от 13.07.2010 г. съставлявала част от документите, съпътстващи тръжната процедура, ведно със заповедта за назначаване на комисията, протокола от нейната работа и запитването за оферта. При предявяването му в съдебно заседание на 25.09.2013 г. А. разпознава документа калкулация, приложен на лист 14 от делото, като обяснява, че същият е ползван от него при изготвяне на бизнес плана и че той, заедно с останалите документи, му е бил предоставен от представител на дружеството ответник „Виксъни” ЕООД. На същия представител той предал и изработения бизнес план.

           По делото е установено, че съфинансирането по линия на Европейския съюз е било отпуснато на дружеството възложител, а също и, че действителното изпълнение на строително монтажните работи във връзка с фотоволтаична централа е било осъществено от друго лице, а не от дружеството ищец „Невен-Зиг Солар” ООД. Тези обстоятелства се признават изрично от пълномощника на дружеството ответник.

           При така установените факти се налагат следните правни изводи:

           Между страните е сключен договор за изработка – ищецът, в качеството на изпълнител е приел да осъществи, възложената от ответинка работа, като построи процесната фотоволтаична централа. Страните са се съгласили началният момент от който изпълнителят да започне дейността да бъде определен, с оглед финансирането на проекта, поради което са предвидили, че стартирането на дейностите по договора, ще започне след изпращане от страна на възложителя на окончателно писмено потвърждение. От тълкуването на § 1, чл.3, т.3.2 от договора, не може да се обоснове извод, че на така именуваното от страните „окончателно потвърждение” е придадено значение на условие, по смисъла на чл.25 ЗЗД, в какъвто смисъл са доводите на ответника, изложени в писмени отговор. Поради необходимостта от време, свързано с кандидатствуването за финансиране от фондовете на Европейския съюз, страните са се съгласили, че изпълнителят ще бъде уведомен за отпускането на тези средства, за да започне изпълнението на възложената работа. Тоест в случая действиителната обща воля на страните е работите да бъдат осъществени, след осигуряване на посоченото в § 1, чл.3, т.3.2 финансиране. Поради това фактът, обуславящ действието на договора е финансовото му обезпечаване, а не изпращането на окончателно потвърждение от страна на възложителя. Този извод се налага и от систематичното тълкуване на горепосочената клауза с тази на § 10, чл.1, изр. второ, която свързва правото на изпълнителя на прекрати договора с проваляне на финансирането. Следователно изразената обща воля на страните, която се извлича и с оглед интереса на всяка една от тях да се обвърже с конкретния договор, е договорът да се изпълнява при осигурено финансиране. Предлаганото от ответника тълкуване, а именно, че визираното в договора условие е така нареченото „окончателно потвърждение”, не може да се възприеме, тъй като противоречи на принципа „Pacta sunt servanda”, формулиран в чл.20а ЗЗД. Това е така, защото, тълкувана по предложения от ответника начин, клаузата на т.3.2 от договора би дала възможност на възложителя, едностранно и само по своя воля да въздействува върху възникналото правоотношение, а това е противно на чл.20а, ал.2 ЗЗД, според който договорите могат да бъдат изменяни, прекратявани, разваляни или отменени, само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. С оглед пълнота на изложението съдът намира за уместно да отбележи също, че дори да бъде възприета тезата на ответника, бездействието му да изпрати на изпълнителя предвиденото в договора окончателно потвърждение, при наличието на осигурено финансиране, би представлявало недобросъвестно поведение предназначено да попречи на сбъдването на условието. Това би довело до необходимост да се приложат последиците на чл.25, ал.1 изр.2 ЗЗД и условието да се счита за осъществено.

От изложеното по-горе, следва извод, че възражението на ответника, основаващо се на чл.25 ЗЗД е неоснователно. Що се отнася до останалите възражения, поддържани от представителя на ответника, те не следва да бъдат разглеждани, тъй като не са били предмет на писмения отговор, поради което са преклудирани по силата на чл.133 ГПК.

 При безспорно установеното обстоятелство, че финансирането е било отпуснато и при липсата на твърдения за осъществяване на факти, водещи до прекратяване на действието на сключения договор, следва да се приеме, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение. По силата на договора за изработка, ответното дружество е следвало да уведоми ищеца за осигуреното финансиране, както и да му осигури достъп до посочения в договора парцел, за да може ищецът да започне работа. Вместо да изпълни тези задължения ответникът е сключил договор относно същата престация, но с друг изпълнител, като по делото не е спорно, че фотоволтаичната централа е построена от трето лице, без участието на ищеца. Това поведение на дружеството ответник представлява пълно неизпълнение за което то отговаря. Ето защо в полза на изправната страна – в случая ищеца възниква правото да претендира обезщетение за неизпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като, поради осъществяването на строителството, претенция за реално изпълнение е невъзможна. По арг. от чл.82, ал.1 ЗЗД, обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Поради неизпълнението на договора, ищецът е пропуснал да увеличи имуществото си със средствата, които биха представлявали търговската печалба от сделката. Самата печалба представлява част от възнаграждението, което се дължи на изпълнителя, когато договорът за изработка се осъществява с доставени от него материали. В настоящия договор страните са посочили общо сумата на договореното възнаграждение – 186 655,20 евро без ДДС, без да са разграничени отделните негови компоненти. Това обаче, е сторено в предоставената от изпълнителя оферта и калкулацията към нея, които са били предоставени на комисията за избор на изпълнител. Установи се от събраните гласни доказателства, че както офертата, така и калкулацията са били част от проектната документация, която е била предоставена на свидетеля А. от дружеството възложител с цел изготвяне на необходимия за финансирането бизнес план. Доводите на ответника, че този свидетел е заинтересован в интерес на ищеца, не могат да бъдат възприети, тъй като показанията му са последователни и потвърждаващи се от представените по делото документи. Изложеното от свидетеля, не съдържа съществени противоречия и непълноти, както се твърди в писмената защита на ответника. Неточностите в показанията, свързани със срока на гаранцията, предлагана от ищеца, както и с името на представителя на дружеството възложител, са резултат от изтеклия период от време, тъй като събитията за които А. дава показания са се случили през 2010г. При това е естествено, той да не може да възпроизведе някои подробности. Освен това, следва да се има предвид и това, че, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, размерът на калкулираната от ищеца печалба / 15% / е не само в рамките на обичайната за изграждане на подобни обекти, но и е към минималния размер за бранша, който според вещото лице варира от 14 до 18 % / лист 82 на делото/. От това следва, че размерът на пропуснатата в следствие неизпълнението полза за ищеца е 24 346,33 евро без ДДС или 26815,60 евро с ДДС, представляващи в левова равностойност – 52466,75 лв. Ето защо съдът намира, че частично предявеният иск за сумата 20000 лева, обезщетение за пропусната полза е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Във връзка с воденето на делото ищецът е направил разходи възлизащи общо на сумата 2900 лева, от които: 2000 лева адвокатско възнаграждение, 800 лв. –държавна такса и 100 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ответникът е направил възражение относно прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, с искане то да бъде намалено на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно материалния интерес – 20000 лева, размерът на минималното възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет, е 850 лева. Предвид характера на направените от ответника възражения и извършените от страните процесуални действия и проведените заседания, делото може да се определи, като такова с висока степен на фактическа и правна сложност. Предвид това съдът намира, че адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено с повече от 300 лева, като се присъдят разноски за хонорар в размер на 1700 лева. Така общо дължимите разноски, които съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.5 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца  е 2600 лв.

Мотивиран така, съдът

             

Р    Е   Ш    И:

 

ОСЪЖДА „Виксъни” ЕООД, ЕИК 200792145, със седалище и адрес на управление гр.Мъглиж, ул. Цар Симеон Велики №84, вх.В, ет.3, ап.32, представлявано от Люба Илиева Димитрова, на осн. чл.79, ал.1, предложение второ ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД да заплати на „Невен-Зиг Солар” ООД, ЕИК 123728193, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. Господин Михайловски №47, ет.1, представлявано от Д. Гайдаров сумата 20000 /двадесет хиляди лева/, представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи в общ размер на 52446,75 лева, съставляващи левовата равностойност на 26815,60 евро с ДДС, дължимо вследствие на неизпълнение от страна на ответника на договор за изработка от 06.08.2010 г., с предмет – доставка, изграждане и пуск на фотоволтаична централа - 63,18 kWр в гр.Мъглиж, област Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата 20000 лв., считано от 20.11.2012г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Виксъни” ЕООД да заплати на „Невен-Зиг Солар” ООД на осн. чл.78, ал.1 ГПК и чл.75, ал.5 ГПК, сумата 2600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: