Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                             …………...2012г.        Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 24 април                                                                       2012г.

В публично заседание в следния състав:

                                         Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ                                                       

Секретар: Р.Д.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

гр. дело № 6909 по описа за 2011 година.

 

        Делото е образувано по иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на суми по договор за наем на недвижим имот - магазин в Стара Загора, бул."Патриарх Евтмиий" № 81, предаден за ползване на 28.03.2011г. Наемните вноски за месеците април, май и юни 2011г. били платени, като договорът се считал прекратен от 01.08.2011г. по вина на наемателя, който не плащал уговорения наем. Незаплатил и ползваните от него консумативи - общо 565,70лева, като поради виновно неизпълнение дължал и уговорената между страните неустойка в размера на 3 месечни наема - съгласно чл.ІV, т.4и т.6. Молят да бъде платена сумата от 1877,60лева наем за месец юли 2011г., сумата от 565,70лева - неплатени консумативи за ползването на имота, както и сумата от 5632, 80лева - дължима неустойка по договора. Претендират и направените по делото разноски. В подробен писмен отговор ответникът оспорва изцяло претенциите и моли договорът за наем да бъде прогласен за нищожен - не бил подписан от представителя на ответника, магазинът не отговарял на изискванията на ответника за неговите цели - за продажба на месо, като не се дължал наем за това помещение и следвало искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират и за направените по делото разноски. В подробен писмен отговор ответникът оспорва изцяло претенциите и моли договорът за наем да бъде прогласен за нищожен – не бил подписан от представителя на ответника, магазинът не отговарял на изискванията на ответника за неговите цели – за продажба на месо, като не се дължал наем за това помещение и следвало искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират и за направените по делото разноски.

Ищецът в исковата си молба твърди, че на 28.03.2011г. с ответника сключихме договор за наем, по силата на който му представихме за временно и възмездно ползване недвижим имот- МАГАЗИН с площ 50 кв.м., находящ се в гр.Стара Загора, бул."Патриарх Евтимий" № 81. Договорът бе сключен за срок от 5 години /чл.1.7/, при месечна наемна цена в размер на 800 евро без ДДС /чл.1.3/. Наемателят се задължи да заплаща и всички разходи, свързани с ползването на имота- електроенергия, вода и др./чл.111.3/. Отдаденият под наем имот бе предаден на ответника също на 28.03.2011г., видно от приложения двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Независимо от горното, в полза на наемателя бе уговорен гратисен период, поради което задължението му за плащане на уговорения наем започна да тече от 11.04.2011г./чл.1.8, 9/.Съгласно чл.1.4, наемът следваше да бъде заплатен за съответния месец, не по-късно от пето число на предходния месец. Първоначално ответникът изпълняваше задълженията си по договора за наем, като ни бяха заплатени дължимите наеми за м.април, м.май и м.юни 2011г., за които сме издали съответно фактура № 1000002880/28.03.2011г., фактура № 1000002881/28.03.2011г. и фактура № 1000002981/02.05.2011г.Платената месечна наемна вноска за м.юни 2011г. бе последното плащане, което получихме по договора. Въпреки, че още на 01.06.2011г. своевременно издадохме и предадохме на ответника фактурата за м.юли 2011г., наемът за този месец в размер на 1 877.60лв. не ни бе платен. След няколкократните покани за плащане, ответникът ни заяви, че магазинът за месо не показва очакваните финансови резултати. Бе направено предложение от ответника за прекратяване на договора, което не бе прието от нас.В началото на м.август 2011г. след посещение на имота, установихме, че в същият не се извършва дейност и доставеното специализирано оборудване на ответника е изнесено. В телефонен разговор ни бе съобщено от ответника, че той счита договора за прекратен и заяви категоричен отказ за плащане на задълженията си по него.Предвид гореизложените обстоятелства, считаме, че договорът за наем между страните е прекратен по вина на наемателя /ответник по делото/, считано от 1.08.2011г., тъй като е налице хипотезата на чл.V.2.6-наемът не е платен в уговорения срок. Със своите действия наемателят явно е демонстрирал, че не желае повече да ползва имота, съобразно сключения договор. Ответникът не е изпълнил и задължението си по чл.111.2 от договора за заплащане на разходите, свързани с ползването на имота. По отношение на тези консумативи, ответникът е заплатил единствено сумата 23.50лв., за която е издадена фактура N° 1000002982/02.05.2011г. Не са ни заплатени сумата 396.60лв. по фактура № 1000003023/01.06.2011г. и 169.10лв. по фактура № 1000003068/01.07.2011г. Първата от тези две фактури е получена лично от ответника, а втората му е изпратена по пощата с препоръчана пратка, видно от приложените разписка № 00469/07.07.2011г. и фискален бон от 07.07.2011г. От изложеното е видно, че ответникът не ни е изплатил и ни дължи общо сумата 565.70лв., която представлява стойността на незаплатените от него консумативи във връзка с ползването на имота по сключения договор за наем. Поради виновното неизпълнение на клаузите на договора от страна на наемателя и последвалото прекратяване на договора, ответникът ни дължи и уговорената в чл.ІV,4 и 6 неустойка в размер на 3 месечни наема. Видно от чл.1.3 от договора и приложените фактури уговореният месечен наем е в размер на 1877.60лв. или дължимата договорна неустойка от ответника е в размер на 5 632.80лв. Въпреки многократните ни покани, ответникът бездейства и до този момент не ни е заплатил дължимите суми. Положените от нас усилия да решим спора по извън съдебен ред не дадоха резултат. Ето защо за нас е налице правен интерес от предявяването на настоящите три обективно съединени осъдителни иска. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „МЕЕСО" ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Карловска" № 15"А", ЕИК 201296636, да заплати на „АКЦЕПТ ЕСТЕЙТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул."Парчевич" № 2, ЕИК 123680510, следните суми:

-1 877.60 лв./ хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, която сума представлява стойността на дължимия, но незаплатен наем от ответника за м.юли съгласно фактура № 1000003032/01.06.2011г. и Договор за наем от 28.03.2011Г.

-565.70лв./петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, която сума представлява стойността на незаплатените от него консумативи във връзка с ползването на имота по сключения договор за наем и за която са издадени фактура № 1000003023/01.06.2011г. и фактура № 1000003068/01.07.2011г.

-5 632.80лв./пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима договорна неустойка съгласно чл.ІV.4 и 6, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора и неговото предсрочно прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по делото.

 

На основание чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, като изразяват становище, че: Считат, че така предявените искове са неоснователни изцяло, както по основание, така и по размер, и Дружество не дължи заплащане на посочените суми за посочените периоди от време поради следните съображения:След получаване на съобщение от Районен съд Стара Загора става ясно, че е бил сключен цитирания договор за наем. Никога не се е съгласявал да се подписва този договор. Волята на представляваното от него Дружество била да се наеме помещение, което да се ползва като магазин за продажба на месо, което месо се произвежда от представляваното от него Дружество. След като му били представени документи за собственост на това помещение от негови служители и след проучване на нещата се оказало, че това помещение не отговаря на изискванията за помещение, в което да се извършва тази дейност. След проверка в счетоводството се оказало, че част от фактурите, които са цитирани в Исковата молба действително са осчетоводени, но част от тях не са били приемани от тях, нито осчетоводени. В тяхното счетоводство съществувала само една фактура, която не е платена към настоящия момент. За него било много учудващо това. Той лично никога не се е срещал с представители на Дружеството ищец и никога не е подписвал договор /той бил единственото лице, притежаващо това право/, а по отношение на създалата се ситуация в счетоводството тепърва ще се изясни случилото се и на какво основание са приети фактурите и съответно заплатени. Поради това: На първо място моли да бъде обявен договора за нищожен, тъй като същия противоречи на закона - подписан е от неупълномощено лице. Също така счита договора за нищожен, тъй като същия има невъзможен предмет. В Договора за наем, който е приложен към Исковата молба изрично е посочено, че помещението се наема за продажба на месо, но тъй като негови служители проучили този въпрос в един по-ранен етап, когато имал намерение да сключа такъв договор, но това така и не се случило, станало ясно, че това помещение не може да се ползва за тези цели и не отговаря на законовите изисквания за това. Поради това счита, че дори договора да бе подписан от упълномощено лице, то същия пак следва да бъде нищожен, тъй като не може да се ползва за нуждите, за които е нает. На второ място дори да приеме, че договора е подписан от упълномощено лице то същия не отговаря на изискванията на чл. 230 от ЗЗЛ, а именно: "Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета". Видно от договора наемодателя е знаел за какво се наема веща, но въпреки това я е отдал под наем, знаейки, че няма да е възможно да се ползва за целта. Поради това от тук възниква възможност на наемателя да развали договора, за която цел не е необходимо да се спазва предизвестието. Оспорва изцяло основателността и законосъобразността на така подадената искова молба. Моли да бъде обявен договора за нищожен и да бъдат отхвърлени исканията на ищтеца. Алтернативно в случай, че не бъде обявен договора за нищожен, моля да приемете, че имота не отговаря на изискванията на чл. 230 от ЗЗД и съответно не се дължи никакъв наем повече, нито неустойки и съответно да отхвърлите исковете на ищеца.Също така моля да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

        В съдебно заседание ответникът не изпраща упълномощен представител, не взема становище по иска.

       Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Налице са предпоставките за такова решение: възражението е представено извън срока за отговор в тази връзка то не може да се счита като отговор по смисъла на чл. 238 от ГПК, има редовно призоваване на ответника, същият не се явява в първо съдебно заседание и не е  направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка, с оглед на което и съдът констатира, че са налице предпоставките за постановяване на такова решение, с оглед на направената молба и от ищцовата страна.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната в исковата молба сума, тъй като от представените материали, приети като доказателства се установява основателността на исковите претенции. Следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски общо в размер на  680лева.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „МЕЕСО" ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Карловска" № 15"А", ЕИК 201296636 да заплати на „АКЦЕПТ ЕСТЕЙТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул."Парчевич" № 2, ЕИК 123680510 суми по договор за наем на недвижим имот – магазин в гр.Стара Загора, бул.Патриарх Евтимий” №81, както следва: 1 877.60лв./ хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, сума представляваща стойността на дължимия наем за м.юли по фактура № 1000003032/01.06.2011г. и Договор за наем от 28.03.2011г.; както и 565.70лв./петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, сума представляваща стойността на незаплатените консумативи по фактура № 1000003023/01.06.2011г. и фактура № 1000003068/01.07.2011г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба в съда 01.12.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от  5632.80лв./пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, договорна неустойка съгласно чл.ІV.4 и 6 от договора за наем.

 

ОСЪЖДА МЕЕСО" ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Карловска" № 15"А", ЕИК 201296636   да заплати на „АКЦЕПТ ЕСТЕЙТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул."Парчевич" № 2, ЕИК 123680510, направените разноски по настоящото дело в размер на  680лева/шестстотин  и осемдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: