Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 45            Година 20.01.2012          Град С.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети декември                                                                       Година 2012

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :  К.А.

Секретар : С.В.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията К.А.

гражданско дело № 4664 по описа за 2011 година.

 

            Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно вр. с чл. 193, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 196 ал. 1 ЗЗД, по чл. 195 ал. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

 

            Производството е образувано по искова молба на В.Г.С.  против „Ал Шам – 1” ЕООД гр. С., представлявано от А.Ф. А.К. Е.. Ищцата твърди, че на 28.05.2011г. между страните фирма „Ал Шам-1”ЕООД представлявано от едноличния собственик и управител А.Ф. А.К. Е., наричана за краткост ПРОДАВАЧ и В.Г.С. се сключил писмен Договор за покупко-продажба на моторно преводно средство, след постигнато съгласие между страните в съответствие с чл. 183 и следващите от ЗЗД. Съгласно този договор продавачът продал на купувача автомобил собственост на дружеството лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С-220, с рама № *** и с двигател: не се чете. Твърди, че в тази връзка била издадена фактура № 0000000049 от 28.05.2011г. на стойност – 6300 лв. без начислено ДДС. Фактурата била приета и подписана от двете страни по договора. Във връзка с горното моли да се има предвид следната фактическа обстановка и обстоятелствата, свързани с горепосочения договор. Твърди, че дълго време търсила автомобил чрез интернет. Насочила се към марка „Мерцедес”. От сайта на „Mobile.bg", попаднала на автокъща в гр. С. „Лукс Авто”, намираща се на 300 метра преди „Метро” в посока София, която била публикувала обява, че продава червен „Мерцедес С 220” на цена 12 490 лева. Няколко дена следяла обявата, при което си записала обявените телефони за контакти. Твърди, че на 28.05.2011г. ищцата и синът му Д.С.Н. предприели пътуване до автокъщата в гр. С.. Със себе си взела пари. Твърди, че когато пристигнали в автокъщата на входа ги посрещнали двама мъже, които любезно им предложили да им помогнат в огледа на харесвания от ищцата автомобил „Мерцедес С220”. И двамата заявили, че автомобилът бил в перфектно състояние, извършен му бил преглед, включително и на двигателя, сменен бил и въздушния филтър, като й казали, че оставало само да кара автомобила.Изрично подчертали,  всеки един поотделно казали на нея и сина й, че гарантирали за изправността на автомобила „Мерцедес С220”, последващ предмет на Договора за ПП на МПС. Твърди, че започнали да коментират цената на избрания от ищцата автомобил, като до ищцата бил синът й. Същата  цена се оказала по-висока от тази обявена в сайта на автокъщата. В крайна сметка се договорили цената да бъде 12 300 лева. След това ищцата и  синът й били поканени в офис от единият мъж, който се оказал собственик на фирмата, притежаваща автомобила и това бил А.Ф. А.К. Е.. Там в нейно присъствие, в присъствието на сина на ищцата и на другия мъж извадила носените от нея пари, преброила 12 300 лева, като след това били преброени от А.Ф. А.К. Е.. Поискала да й  бъде издадена фактура. А.Ф. А.К. Е. й отговорил, че такава може да й  бъде издадена, но в нея не можело да запише реалната сума, на която е продадена /закупена/ колата. Можел да издаде фактура и касова бележка на стойност 6300 лева, като заявил, че това било в интерес на ищцата. Твърдял да не се притеснява, защото ако не е била доволна от продадения й от него автомобил, при претенция от страна на ищцата, той ще й върне парите, тъй като както синът на ищцата, така и други хора видели сделката. Продължил да я уверява, като твърдял, че той бил от държавата Сирия и там всички търговци държали на думата си и пропуски в това отношение те нямали. След това, той ги качил в личния си автомобил „Мерцедес” и двамата със синът й били откарани в офиса на счетоводителката му за оформяне на документите. По пътя спрели пред дома му, за да си вземе касовия апарат, защото го бил държал там. След това ги завел ищцата да плати ГО и тогава отишли при счетоводителката. Там отново поставили въпроса, че ищцата искала в договора, във фактурата и касовия бон да бъде вписана реалната цена, която е заплатила, но и счетоводителката я уверила, че А.Ф. А.К. Е. бил сериозен търговец и да не се безпокои. Тя гарантирала за него. Твърди, че реалната цена на закупеният от ищеца автомобил „Мерцедес С220” била 12 300 лв. и това била цената, за която се договорили и която ищцата реално платила, при което същата се различавала с 6000 лева от тази, която била отразена в Договора за ПП на МПС и във фактура № 000000049 от 28.05.2011г., а именно посочената в тях цена от 6300 лв. Вписването на тази цена в двата документа станала против волята й. Твърди, че след това тримата, ищцата, сина й и А.Ф. А.К. Е. се върнали в автокъщата, той и пожелал приятно пътуване. Синът и се качил в току-що закупения от ищцата автомобил и тръгнал за гр. Пазарджик.Тя потеглила след него с другия автомобил, с който двамата пристигнали в автокъщата. Твърди, че по едно време го загубила от погледа си, но помислила, че той е спрял на бензиностанцията на ОMV при Ч., за да си купи вода за пиене. В следващия момент мобилният и телефон звъннал, при което видяла, че синът и се обажда. Приела разговора, при което синът и казал, че автомобилът се е развалил и не искал да върви и за това бил спрял. Междувременно ищцата обърнала посоката на движение при разклона за Раковски и отишла при сина си. Известно време се чудела какво да правят. След това се сетили, че синът и е записал мобилния телефон от обявата 0888228282. Твърди, че този мобилен номер и в момента може да бъде открит на страницата на автокъща „Лукс Авто”. За целта към датата на подаване на исковата молба била свалила обява за друг автомобил, от където можело да се види и този мобилен номер. След като позвънила на този номер, телефонът вдигнал другия мъж, който присъствал на първоначалния оглед на закупения от ищцата автомобил, при което той и казал, че когато била закупила автомобила си преди 30 минути, колата била в изправност и след това, че се е развалила си било неин проблем. След като приключила разговора, тя решила отново да набере този номер и помолила да и даде номера на А.Ф. А.К. Е.. Бил й даден мобилен номер  0888501251, като отбелязва, че и този номер се виждал в обявата на автокъщата. Този път разговаряла с А.Ф. А.К. Е.. Обяснила му ситуацията и му казала, че реално със закупения от него автомобил са били изминали само 20 километра. Той и казал, че ще помисли какво може да се направи по случая и че ще и звънне. Не след дълго се обадил и й съобщил, като я попитал къде се намират, че ще изпрати автомонтьор, който щял да види какво му е на автомобила и защо не ще да върви, при което този автомонтьор щял да оправи автомобила за 5 минути и те след това щели да продължат пътуването си. Според него било нещо дребно. След около 40 минути пристигнали две момчета, едното от които било автомонтьора, а другото шофьор на автомобила с който дойдоха. Този автомобил бил с ДР № СТ 0015 АК. Не се представили, казали само, че са пратени от А.Ф. А.К. Е.. Твърди, че автомонтьорът правил огледа на автомобила около половин час. През това време под колата имало голяма локва от моторно масло. В „Мерцедес С220” нямало ток, при което се наложило да се подаде такъв от акумулатора на другата кола. След малко този автомонтьор им съобщил, че според него повредата била доста голяма, касаело се за повреда в двигателя, но той не можел в момента на пътя да каже каква точно е тя. На няколко пъти повторил, че повредата била сериозна, тежка, голяма и е в двигателя и че следвало да бъде закарана в сервиз и там да се установи, какво точно се е случило. Тогава се обадила отново на А.Ф. А.К. Е. и му обяснила ситуацията. Същият и се развикал по телефона и й казал, че това не било негов проблем. Спокойно му обяснила, че и тя имала права и то по два закона: Закона за защита на потребителите и ЗЗД, като по този закон имала право да развали договора в тази ситуация или да задържи автомобила, да иска намаляване на цената или да отстрани повредата, като поиска от него /в качеството му на едноличен собственик и управител на фирма „Ал Шам-1” ЕООД, последната собственик на закупения от него автомобил/ да заплати ремонта на автомобила й. Поискала да му върне автомобила, като той и съдейства за това. Тогава той и затворил телефона и на многобройните набирания, отказвал да вдигне телефона си и да разговаря с ищцата. Твърди още, че с нищо не била заслужила това противоправно отношение от страна на А.Ф. А.К. Е.. Намирала се на пътя при това била пенсионер по болест със 75 % инвалидност след мозъчен кръвоизлив на спукан аневризъм и претърпяна операция. Това негово отношение предизвикало у нея безпокойство, че пак можело да и се случи неприятност със здравето с оглед провокираното от А.Ф. А.К. Е. напрежение. В този момент поискала да научи имената на двете момчета, които били дошли и направили оглед на автомобила и, едното от които се представило за автомонтьор и констатирало голяма повреда в двигателя. Те отказали да направят това. Поискала да я свържат със собственика на автосервиза, в който те работили, Обяснили и, че те работели в автосервиз „Протект” в гр. С.  и че собственикът бил И.И. Започнало да се свечерява и не знаели какво да правят. В тази ситуация, оставена в безпътица по съвет на сина си се обадили на тел.112, за да им бъде оказана помощ. Поискали, ако е възможно да им бъде изпратена платформа на пътна помощ, за да натовари повредения автомобил. Пътната помощ дошла почти веднага, натоварили автомобила и тръгнали за гр. П..Стойността на превоза с пътна помощ и струвало 254 лв., които пари заплатила лично на водача: А.К. Била издадена фактура № 0000000146 от 28.05.2011г. и издаден касов бон от името на фирма „Мира-48-М.К.” с адрес ********************** Попътно била насочена към автосервиз „Формула” в гр. П., която била специализирана в ремонта на тази марка автомобили.Бил и даден и телефон за контакти. Свързала се с дадения и номер, при което и било обяснено къде да докара автомобила. След като пристигнали я уведомили, че ще приберат автомобила на съхранение и в понеделник ще го проверят и след това приблизително можели да кажат, каква точно била повредата по него. В резултат на прецизен технически преглед се оказало, че двигателят на закупеният от нея „Мерцедес С 220” бил негоден за по-нататъшна употреба и трябвало нов. Там била установена и причината за повредата: двигателят бил износен. Констатирали, че двигателят не е бил обслужван, така както твърдял А.Ф. А.К. Е. и другият мъж, когато й „хвалели” автомобила. В този сервиз се съхранявал повреденият блок на двигателя. Блокът бил пробит. Тъй  като цената на нов двигател била непоносима за нея, тя се съгласила на предложението на специалистите от сервиза да закупят двигател втора употреба и да го ремонтират, като се използват някои от неповредените части от стария двигател. Такъв двигател закупила от фирма ЕТ”Изгрев – К.Н.”, при което и била издадена фактура № 0000500032 от 29.06.2011г. с платено ДДС на стойност 1200 лева.Във връзка с отремонтирането на двигателя на лек автомобил „Мерцедес С 220” от фирмата собственик на сервиза :”Тис-Кар” ЕООД, и била издадена фактура с платено ДДС № 0000004434 от 04.07.2011г. за ремонт на двигател на стойност 2694 лева. Твърди, че дала на А.Ф. А.К. Е. едноседмичен срок за доброволно уреждане на въпроса с продадения и от него лек автомобил „Мерцедес С 220” със скрити недостатъци и поискала да задържи автомобила, като той и заплати разходите по неговия ремонт. Представила и доказателства фактури за този ремонт, възлизащи на сумата 3894 лева, която сума представлявала отстраняване на недостатъците по автомобила за сметка на продавача. Твърди, че продаденият и от фирма „Ал Шам-1” ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител А.Ф. А.К. Е. лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 220, с рама №  *** и с двигател: не се чете  имал недостатъци, при което в много кратко време неговият двигател аварирал и автомобилът  станал неизползваем след близо 20 км. от мястото откъдето бил продаден: автокъща „Лукс Авто”. Реално това представлявало неизпълнение по Договор за ПП на МПС от страна на продавача, т.е. да й продаде движима вещ без недостатъци, които съществено намалявали нейната цена или неговата годност за обикновеното и ползване или за предвиденото в договора употребление, като той и отговорил дори и когато не е знаел, че автомобилът е с недостатъци, като за отстраняване на недостатъка, изразяващ се в закупуване на двигател втора употреба са били за сметка на продавача и тези разходи, той бил задължен по закон да й плати. Твърди, че съгласно чл.193 ЗЗД продавачът отговорил, че продадената от него вещ имала недостатъци, съгласно ал.1 на този член, а съгласно ал.3 на същия член продавачът отговарял и когато не е знаел за недостатъците. В съответствие със чл.196, ал.1 твърди, че правата и на купувач по чл.195 ал.1 ЗЗД са били налице и когато вещта е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие. Твърди, че А.Ф. А.К. Е. бил веднага информиран за повредата, като той първоначално и оказал съдействие, като и изпратил автомонтьори от автосервиз „Протект” от гр. С. със собственик И.И..След като бил информиран за размера на повредата, той прекратил разговорите с ищцата.  Твърди, че е информирала своевременно А.Ф. А.К. Е. за правата си и че ясно е изразила волята си да задържи продадения и от неговата фирма автомобил, като отстраняването на недостатъците  по автомобила ще са били за сметка  на продавача, като това   станало по съответния ред на ЗЗД с писмо до него с обратна разписка. Твърди, че в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на продавача, ответника и дължи и обезщетение за претърпяната загуба, изразяваща се в заплащане на сумата от 254 лв. за превоз на закупения от ищцата автомобил от пътна помощ от мястото, където се е повредил до автосервиз „Формула” гр. П., доколкото тя била в пряка и непосредствена последица от неизпълнението по договора за покупко-продажба на МПС и законовите му задължения по смисъла на ЗЗД.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника „Ал Шам-1” ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител А.Ф. А.К. Е.  да заплати на ищцата В.Г.С. направените разходи за отстраняване на недостатъците по двигателя на закупения от нея от ответника лек автомобил „Мерцедес”, модел „С 220”, с рама № *** и с двигател: не се чете, доколкото продавачът в лицето на ответника отговорил, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за предвиденото в Договора за ПП на МПС употребление от 28.05.2011г., искът разгледан при условието на чл.196, ал.1 ЗЗД – вещта била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци, както следва: - сумата в размер на 3894.00 лева главница, съгласно фактура № 0000500032 от 29.06.2011г.  и № 0000004434 от 04.07.2011г.; - законната лихва върху сумата 3894.00 лв., считано от 13.09.2011г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; - сума в размер на 26.12 лева – представляваща мораторна лихва върху сумата 1200.00 лв. по фактура № 0000500032 от 29.06.2011г. за периода от 29.06.2011г. до 13.09.2011г. – сума в размер на 58.64 лева – представляваща мораторна лихва върху сумата 2694.00 лв. по фактура № 0000004434 от 04.07.2011г. за периода от 04.07.2011г. до 13.09.2011г.

Моли съда ако евентуално не уважи този иск да постанови решение с което да осъди ответника „Ал Шам-1” ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител А.Ф. А.К. Е.  да заплати на ищцата В.Г.С. направените разходи за отстраняване на недостатъците по двигателя на закупения от нея от ответника лек автомобил „Мерцедес”, модел „С 220”, с рама   № *** и с двигател: не се чете, доколкото продавачът в лицето на ответника отговорил, дори КОГАТО НЕ Е ЗНАЕЛ за недостатъка на продадената вещ: лек автомобил, посочен като предмет в Договора за ПП на МПС от 28.05.2011г., искът разгледан при условието на чл.196, ал.1 ЗЗД – вещта е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие, както следва: - сумата в размер на 3894.00 лева главница, съгласно фактура № 0000500032 от 29.06.2011г.  и № 0000004434 от 04.07.2011г.; - законната лихва върху сумата 3894.00 лв., считано от 13.09.2011г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; - сума в размер на 26.12 лева – представляваща мораторна лихва върху сумата 1200.00 лв. по фактура № 0000500032 от 29.06.2011г. за периода от 29.06.2011г. до 13.09.2011г. – сума в размер на 58.64 лева – представляваща мораторна лихва върху сумата 2694.00 лв. по фактура № 0000004434 от 04.07.2011г. за периода от 04.07.2011г. до 13.09.2011г.Моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да заплати на В.Г.С. направените разноски за транспортиране на закупения и повреден автомобил с пътна помощ от мястото на повредата до автосервиз в гр. П., доколкото те са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението по Договор за ПП на МПС и законовите задължения на продавач по смисъла на ЗЗД, както следва: - сумата в размер на 254.00 лв. главница, съгласно фактура № 0000000146 от 28.05.2011г.; - законна лихва върху сумата 254.00 лв., считано от 13.09.2011г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; - сума в размер на 7.83 лева представляваща мораторна лихва върху сумата 254.00 лв. по фактура № 0000000146 от 28.05.2011г. за периода от 28.05.2011г. до 13.09.2011г. Моли да се осъди ответника да заплати направените съдебни разноски по исковото производство.

 

          В срока по чл. 131, ал.1 ГПК „Ал Шам-1” ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител А.Ф. А.К. Е.  е представил писмен отговор, с който оспорва предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва обстоятелството, че се били договорили да продадат автомобила за 12 300 лв., както и твърдението, че са го продали на тази цена. Заявява, че продажната цена била такава, каквато била посочена в договора и фактурата издадена от тях. При избора на процесния автомобил купувача-ищец заедно с още един мъж направили подробен оглед на колата, изпробвали я, тествали я и тези им действия продължили около един час. След което решили да я закупят, като се договорили пазарната цена да е 6300 лв. След като подписали договора за продажба на автомобила и издали фактурата ищцата заедно с другия господин си тръгнали. Продадения от тях автомобил, управлявал другия господин, а ищцата отпътувала с автомобила с който били дошли. Заявява, че след известно време – вече нямал спомен след колко точно ищцата му се обадила и му казала, че били спрели на бензиностанция ОМV на магистралата след гр. Ч., за да си починат малко и да пият кафе. Като са решили да потеглят не можели да запалят колата. Помолила  го да й помогне. Веднага отреагирал, като се обадил на управителя на един автосервиз „Протекс”, за който знаел, че работят и през почивните дни и ги помолил да изпратят на място една кола с автомонтьор, който да отстрани проблема. Така и станало. На мястото, където са били спрели ищцата и другия господин са отишли един автомонтьор и шофьор. Автомонтьорът установил, че няма ток в колата, погледнал акумулатора и видял че, една от клемите е била разхлабена и оттам идвал проблема. Стегнал въпросната клема и двигателя на „Мерцедеса” бил запалил. Автомонтьорът обяснил на началника си по мобилния телефон каква е била повредата, че я е отстранил и попитал тези хора дали да плащат нещо. Било му отговорено да не взема пари, защото ответника казал, че ще плати каквото трябва и автомонтьорът си тръгнал. Оттогава ищцата го била търсила, за да го пита за настройки на екстри по автомобила и т.н., но никога не била предявявала претенции по отношение изправността на автомобила и тази искова молба била изненада за ответника. Твърди, че двигателя на автомобила при огледа и покупката от ищцата работел изключително добре, без каквито и да било шумове, виене и т.н. и твърдението на ищцата за пробит блок не отговаряло на истината и било злоупотреба с право. Блок на двигател не можел да се пробие ей-така от износване. Струвало му се за абсолютно нелепо твърдението на ищцата, че е закупила друг двигател за 1200 лв., който обаче е отремонтирала на стойност 2649 лв. Основателно възниквал въпроса – ако се купи друг двигател, защо ще се отремонтира и то на двойно по-голяма стойност. Всичко това говорело за злоупотреба с права от страна на ищцата. Твърдението на ищцата, че била изпратила „писмено уведомление по чл.193 от ЗЗД” до „Ал Шам-1” ЕООД не било вярно. Не били получавали писмо от същата, а още по-малко „писмено уведомление по чл.193 от ЗЗД”. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира за направените по делото разноски.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка :

 

            От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства : показанията на свидетелите Д.С.Н. /син на ищцата/ и С.Л.Д. и Д.Т.Г., фактура № 0000000049/28.05.2011 г,  фактура № 0000000146/28.05.2011 г. и фискален бон, фактура № 0000500032/29.06.2011 г и фискален бон, фактура № 0000004434/04.07.2011 г. и фискален бон, писмено уведомление по чл. 193 ЗЗД с обратна разписка от 14.07.2011 г, отчасти от показанията на свидетелите П.Х.Х. и Я.П.Р., и отчасти от обясненията по реда на чл. 176 ГПК на законния представител на ответното дружество А.Ф. А.К. Е., съдът приема за установено от фактическа страна следното :

           

            На 28.05.2011 г. в гр. С. между страните е сключен договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който ответното дружество „Ал Шам – 1” ЕООД гр. С., представлявано от управителя А.Ф. А.К. Е. в качеството си на продавач е продало на ищцата В.Г.С. *** в качеството й на купувач лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 220”, с рама № WDB2037061A311948, с двигател : не се чете. Във връзка с извършената покупко - продажба е издадена фактура № 0000000049/28.05.2011 г. на стойност 6300 лв. с ДДС. При сключването на договора са присъствали и свидетелите Д.Н. – син на ищцата и П.Х., който имал оставени няколко автомобила в автокъщата на ответното дружество и често ходел там, за да преглежда автомобилите си.  Ищцата извършила оглед на автомобила и същия бил изпробван от свидетелите Н. и Х.. Към момента на сключване на договора не са открити недостатъци на процесното МПС, като законния представител на ответното дружество и св. П.Х. са заявили на ищцата и св. Н., че автомобила е в много добро техническо състояние. Веднага след сключването на договора ищцата и св. Н. са потеглили за гр. Пазарджик по АМ „Тракия”, като новозакупения автомобил бил управляван от св. Н., а ищцата управлявала автомобила, с който тя и св. Н. пристигнали в С.. На около 50 км. от С. и на близо 1,5 км. преди бензиностанцията на „OMV”, намираща се от другата страна на лентата на движение, по която се движел св. Н. със 100-110 км/ч, новозакупеното МПС „Мерцедес” започнало да трака нехарактерно  и да блъска и накрая изпушило и спряло,  като св. Н. успял да отбил в аварийната лента. По време на аварията зад св. Н. управлявал автомобила си св. Д., се връщал от Бургас в Пазарджик. Св. Д. видял бял облак над Мерцедеса и веднага спрял зад дефектиралия автомобил. Тъй като св. Д. бил завършил „двигатели с вътрешно горене”, поискал да погледне двигателя и след като видял, че е изтекло маслото, казал на св. Н., че двигателя му е заминал, като употребил израза „момче, гръмна ти двигателя”. Свидетеля изобщо не се опитал да пали колата, тъй като маслото му било изтекло и под колата имало локва черно масло от двигателя. . Св. Д. обяснил на св. Н., че колата трябва да се пренесе с платформа от „Пътна помощ”, тъй като е с автоматични скорости. Св. Н. обяснил на св. Д., че са взели колата от С. и че майка му е някъде напред с друга кола и че трябва да й се обади. Св. Д. дал телефона си на св. Н. и му казал, че ако има нужда ще му изпрати „Пътна помощ”, след което потеглил със своя автомобил за Пазарджик. След аварията св. Д. не се бил виждал със св. Н. и майка му, като последните му се обадили за делото. След като св. Д. си тръгнал, св. Н. се обадил по телефона на ищцата, за да й съобщи за повредата. След около половин час ищцата, след като намерила начин да обърне посоката, пристигнала на мястото на аварията. От мястото на аварията, ищцата се свързала по телефона с управителя на ответното дружество и му съобщила, че „колата се е развалила, че е дефектирала, че пуши, че има локва под колата и са спрели” /св. Н./. Управителя на ответното дружество казал, че може би повредата е дребна. Ищцата настоявала да се развали сделката, но управителя на ответното дружество отказал и се съгласил да се обади на техник, който да дойде и да види колата и ако проблема е малък – да го отстрани. На мястото на аварията след около час – час и половина пристигнали св. Я.Р. и негов колега на име Стойчо от автосервиз „Протект” гр. С.. Св. Р. бил диагностик и в продължение на около час правел диагностика на колата с един портативен уред, но не успял да запали колата, след което казал на ищцата и св. Н., че повредата не е от двигателя, но не може да продължат и предложил като вариант колата да бъде откарана в Ч. на сервиз за по-подробен преглед и евентуално ремонт. Ищцата и св. Н. отказали, след което св. Р. и колегата му си тръгнали. След това св. Н. позвънил на тел. 112 и дошла „Пътна помощ” от Ч.. Колата била закарана до гр. П., където била оставена в сервиз. За извършената услуга „пътна помощ” била издадена фактура № 0000000146/28.05.2011 г. от ЕТ „Мина – 48 – М.К.” гр. Ч. на стойност 254,00 лв, придружена с фискален бон. От сервиза казали на ищцата и св. Н., че повредата се изразявала в пробит блок на двигателя на закупения от ответното дружество л.а. „Мерцедес”. След това ищцата закупила от ЕТ „Изгрев – К. Н.” двигател № 61196230637271 на стойност 1200,00 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № 0000500032/29.06.2011 г., придружена с фискален бон След закупуването на двигателя, бил извършен ремонт на същия в процесния л.а. „Мерцедес С220” от фирмата собственик на автосервиз „Формула” гр. П. – „Тис-Кар” ЕООД, за което била издадена фактура № 0000004434/04.07.2011 г. на стойност 2694,00 лв, придружена с фискален бон. След ремонтирането на двигателя, ищцата изпратила до законния управител на ответното дружество писмено уведомление по чл. 193 ЗЗД, което било изпратено с обратна разписка, като от заключението на съдебно – графологичната експертиза и показанията на св. Деана Г. се установява, че уведомлението не е получено от адресата А.Ф. А.К. Е., за който е предназначено, а подписалата се на 19.07.2011 г. на обратната разписка съпруга на управителя на ответното дружество изрично казала че ще му предаде писмото.      

 

            От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.Н. се установява, че посочената стойност от 3894,00 лв. за ремонт на двигателя на л.а „Мерцедес С220 СDI” представлява сбор от сумите по представени фактури № 0000500032/29.06.2011 г. за 1200 лв. и № 0000004434/04.07.2011 г. за 2694,00 лв. Първата фактура е за двигател № 61196230637271. При проверката си в сервиз „Формула” – П. вещото лице е установило, че за ремонта е използван цилиндров блок втора употреба, комплектован с колянов вал, бутала, сегменти, биели и агренажен механизъм. Стойността от 1200 лв. за така комплектован блок съответства на пазарната. Втората фактура е за шлайфане на глава – 75 лв, обтегач – 87 лв, ролка на пистов ремък – 33 лв, основни лагери – 396 лв, биелни лагери – 259 лв, гарнитури и уплътнители – 296 лв, гумички за клапани – 2,50 лв, маслен филтър – 20 лв, горивен филтър – 33,50 лв, въздушен филтър – 33 лв, масло двигателно – 117 лв, хидравлично масло – 22 лв, ремонт на генератор – 90 лв, ремонт на стартер – 90 лв, зареждане на климатика – 60 лв и труд за сглобяване на двигателя и демонтаж/монтаж – 1080 лв. Стойността на вложените части и труд съответстват на пазарните цени. При проверката си в сервиз „Формула”  - П. вещото лице е установило дефект в цилиндровия блок на двигател за л.а. „Мерцедес С220 CDI” с № 61196230508236. Блокът е разрушен в зоната на третия цилиндър от удара на съответната биела. Поразеният участък е толкова голям, че блокът е напълно негоден. За ремонта на двигателя на процесния автомобил е наложително да се смени цилиндровия блок. Средната пазарна цена на двигател втора употреба л.а. „Мерцедес С220 CDI” е 2750 лв. Овехтяване се прилага само за стойността на нов двигател. За стойността на комплектован двигател с прилагане на полагащия се % на овехтяване се получава : за нов двигател – 15600 лв. х 50 % или 7800 лв., а за рециклиран двигател – 14250 лв. х 50 % или 7125 лв. Пазарната цена на труда за демонтаж/монтаж на двигател с л.а. Мерцедес е 325 лв. Степента на износване на двигател с разрушен блок може да се установи след разглобяване и съответните измервания. С пораженията по цилиндровия блок с № 61196230508236 двигателят не може да работи. Автомобилът не може да се движи на собствен ход.

 

            В отговорите си в с.з. на 28.11.2011 г. вещото лице е категорично, че с констатираните поражения на блока на двигателя в зоната на третия цилиндър, двигателя не може да запали и не може да работи и автомобилът не може да се движи на собствен ход. Старият колянов вал е бил напълно негоден. Независимо, че е повредена само едната биела, то те се купуват и монтират в комплект. Всички тези части са били наложителни за ремонта. В отговорите си вещото лице сочи, че ремонтът на климатика – зареждането му с течност е екстра, но когато се прави основен ремонт на двигателя, технологията налага да се източи охлаждащата течност и след това да се зареди с нова. Вещото лице заявява, че оставения в сервиз „Формула” двигател е именно сменения от процесния автомобил двигател, тъй като представеното му от св. Н. копие за номера на двигателя, който е установило в сервиза и номера на двигателя в картата за автомобила съвпадат като цифрово означение : № 61196230508236. Според вещото лице причината за аварията е липсата на парче от блока с размер 8 на 8 см. и половина в зоната на третия цилиндър и дълга пукнатина по блока, най-вероятно единия болт на петата на третата биела се е разхлабил и разбил, след което биелата се е откъснала, престанала е да се движи при коляновия вал, на следващото завъртане шийката на третата биела застига вала, тя е по-голяма и се удря в стената на блока, при което я пробива. Тази авария не би могла да се получи от наливане по погрешка на бензин вместо дизел, от каране с по-висока скорост или от повреда на скоростния лост. Характерно проявления на посочената авария е чукане преди да настъпи аварията, разплискване и изхвърляне на масло и изгаряне и изпаряване на горивото във вид на пушек. Вещото лице е категорично, че при обикновен оглед не биха могли да се констатират посочените дефекти в блока на двигателя, като само при разглобяването му в сервиз биха могли да се установят тези дефекти, но не би могло да се каже каква е степента на износване на блока преди да настъпи аварията. При движение на автомобила с разхлабена клема на акумулатора не би могло да настъпи авария, като само ако автомобила е спрян и има разхлабена клема не би могъл да се запали, тъй ката не се подава достатъчно ток. Разхлабване на клема на акумулатора няма за характерно проявление излизане на пушек.

            Съдът възприема изцяло заключението на автотехническата експертиза като добросъвестно и компетентно изготвено.

 

            С оглед заключението на вещото лице, съдът не кредитира показанията на св. Р. в частта им, в която според този свидетел аварията се изразявала в разхлабена клемата на акумулатора и че след затягане на клемата, процесния л.а. Мерцедес запалил. Показанията на св. Я.Р. в тази част не кореспондират с останалите събрани доказателства и при констатираното им противоречие с показанията на св. Д. и св. Н., съдът кредитира показанията на последните двама свидетели, които кореспондират с приетото заключение на вещото лице. Както вече бе посочено, при евентуално разхлабване на клемата не би се достигнало до изтичане на масло и излизане на пушек, но тези характеристика са проявление на разрушаване на блока на двигателя. Освен това, както сочи св. Д. при настъпване на аварията процесния автомобил е бил в движение, при което не би могъл да спре само при разхлабена клема. На следващо място, ако дефекта е бил само посочения от св. Р., то не е имало необходимост ищцата да търси услугите на „Пътна помощ” за транспортирането на автомобила.

 

            От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

 

            Основателността на иска по чл. 195 ал. 1 пр. последно ЗЗД е обусловена от доказване на наличието на изброените в разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД предпоставки : продадената вещ да има недостатъци, тези недостатъци съществено да намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление и тези недостатъци да не са били известни на купувача при продажбата. Последният елемент от фактическия състав, който ангажира отговорността на продавача, е той да бъде уведомен незабавно от купувача за забелязаните недостатъци, след като последния е прегледал вещта в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи. Законът не предвижда начин, по който следва да е станало уведомяването на продавача в хипотезата на чл. 194 ал. 1 ЗЗД. Същественото е то да е станало незабавно и да е достигнало до своя адресат. Недостатък е всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва било цената й, било годността й да функционира според предназначението й. На задължението на продавача да продаде вещ, необременена с недостатъци, съответства правото на купувача да избере една от възможностите, които му предоставя чл. 195 ал. 1 ЗЗД : да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. С иска по последното предложение се дава възможност на купувача да претендира разходите, необходими за отстраняване на недостатъците. С избора на иска по чл. 195 ал. 1, предл. последно ЗЗД, купувачът цели точното изпълнение на договора. Той е насочен към привеждане на договорената продажна цена в съответствие с фактическата стойност на вещта, но не чрез намаляване на цената й, каквато възможност също му дава законът, а чрез отстраняване на дефектите, с които е обременена, за сметка на продавача. За успешното провеждане на иска на купувача с правно основание чл. 195 ал. 1 предл. последно ЗЗД, за заплащане от продавача на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената вещ, не е нужно купувачът първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им от продавача /в т.см. решение № 55/12.05.2010 г. на ВКС по т.д. № 817/2009 г, I т.о/.

           

            В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извода, че предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 195 ал. 1 предл. последно вр. с чл. 193 ЗЗД са налице : 1/. Продадената вещ – л.а. Мерцедес е била с недостатъци, изразяващи се в липсата на парче от блока на двигателя с размер 8 на 8 см. и половина в зоната на третия цилиндър и дълга пукнатина по блока, които недостатъци са причинили и аварията му в деня на покупката; 2/. Недостатъците на продадената вещ съществено са намалили нейната цена и нейната годност за обикновеното и предвиденото в договора употребление, като на практика са направили продадената вещ негодна за употреба; 3/. Недостатъците не са били известни и не са могли да бъдат открити от купувача при продажбата, като съгласно чл. 193 ал. 3 ЗЗД продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка; 4/. Незабавно след откриване на недостатъка /настъпването на аварията на 28.05.2011 г./ ищцата е уведомила по телефона продавача, чрез законния му представител А.Ф. А.К. Е., което обстоятелство се признава от последния в обясненията му по чл. 176 ЗЗД; 5/.Ищцата е направила разходи, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената вещ, чиято стойност съответства на пазарните цени за вложени части и труд при такава повреда, но както бе посочено по-горе - за успешното провеждане на настоящия иск не е необходимо купувачът първо да отстрани недостатъците, а след това да претендира стойността им от продавача.  

 

            Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че ищецът не успял да докаже, че точно продадения му двигател като част от автомобила се е повредил. Както вече бе посочено това обстоятелство се установява от заключението на вещото лице и отговорите на последното в с.з. на 19.12.2011 г. На следващо място, съобразно указаното в доклада на съда разпределение на доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да докаже това свое възражение.

 

            Съдът намира за неоснователно и възражението на ответното дружество, че същото не било уведомено незабавно за забелязаните недостатъци. Както бе вече посочено, законът не е определил форма на уведомяването, което може да стане по всякакъв начин – писмо, телеграма, телефон и т.н., но следва да бъде безспорно направено /Ал. К., Обл. право, Отделни видове обл. отношения, § 12, стр. 90; решение № 1499/23.11.2009 г. на САС по гр.д. № 1878/2009 г., ТО, 6-ти състав; решение № 32/06.04.2009 г. на ОС – С. по т.д. № 31/2009 г, ТО/. Съдът намира, че с уведомяването по телефона на законния представител на ответното дружество на 28.05.2011 г., че „колата не пали” /обясненията по чл. 176 ГПК – л. 64 и показанията на св. Н. – л. 65/, ищцата е изпълнила задължението си за уведомяване по чл. 194 ал. 1 ЗЗД. Не би могло да се иска от ищцата да уведоми ответното дружество чрез управителя му за действителния характер на недостатъка, тъй като за това са необходими специални знания, като законът не вменява като задължение на купувача да притежава такива специални знания. Последвалото писмено уведомление по чл. 194 ЗЗД с посочване на действително направените разходи за отстраняване на недостатъците има по-скоро характер на покана за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, тъй като незабавното уведомяване за недостатъците по см. на чл. 194 ЗЗД е станало още на 28.05.2011 г. Поради това обстоятелството, че писменото уведомление не е получено от управителя на ответното дружество, посочен като адресат в обратната разписка /видно от заключението на СГЕ/, а е предадено от св. Г. /пощенски служител/ на съпругата на управителя на ответното дружество без в обратната разписка да е отбелязано че писмото се връчва не на адресата, а на друго лице със задължението му да го предаде, не е основание да се приеме, че ответното дружество не е било уведомено за недостатъка по реда на чл. 194 ЗЗД. Следва да се има предвид и, че писменото уведомление с известието за доставяне /обратна разписка/ в съответствие със законовите изисквания е  връчено на вписания в ТР адрес за управление на ответното дружество /който адрес очевидно съвпада с адреса по местоживеене на управителя му/, при което следва да се приеме, че връчителя е връчил съобщението в канцеларията на ответното дружество на лице, което е съгласно да го приеме, при което и по арг. от чл. 54 ГПК следва да се приеме, че недостатъците по връчването, свързани с посочване като адресат не ответното дружество – продавач по процесния договор за продажба на МПС, а на законния му представител с невръчването му на адресата, а на съпругата му, са се санирали.   

 

            Последното възражение на ответника, изложено в т. 3 от писмената защита, е ирелевантно по отношение на предмета на делото, тъй като касае съвсем различна хипотеза, при която продавач е държавата, кооперациите или обществените организации. В настоящия случай страни по договора за покупко-продажба на МПС са равнопоставени гражданскоправни правни субекти, при което независимо че предмет на договора е автомобил втора употреба, при недостатъци на същия предвидения от закона ред за защита на купувача е именно този по чл. 193 – чл. 196 ЗЗД.

 

            По делото не се установи, че ответното дружество, чрез управителя си и едноличен собственик на капитала да е знаело за недостатъка, но съгласно чл. 193 ал. 3 ЗЗД продавача отговаря и когато не е знаел за недостатъка. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че ответника е търговец по занятие, при което дължимата от него грижа на добрия търговец, който по занятие продава автомобили втора употреба е с по-голям интензитет в сравнение с грижата, която дължи субектът на гражданското право – грижата на добрия стопанин /О. Герджиков, Търговски сделки, § 2, р. 3, стр. 27/. 

 

            С оглед гореизложеното, съдът намира че е осъществен фактическия състав на иска с правно основание  чл. 195 ал. 1 пр. последно ЗЗД вр. с чл. 193 ал. 1 ЗЗД, поради което този иск се явява доказан по основание. Искът се явява основателен и по размер, с оглед приетото заключението на вещото лице, че стойността на вложените части и труд в общ размер на сумата 3894,00 лв. за ремонт на двигателя на л.а „Мерцедес С220 СDI” представляваща сбор от сумите по представени фактури № 0000500032/29.06.2011 г. за 1200 лв. и № 0000004434/04.07.2011 г. за 2694,00 лв., съответстват на пазарните цени, като всички вложени части са били наложителни и свързани с основния ремонт да двигателя. Съдът намира за наложителен и ремонта на климатик, с оглед отговорите на вещото лице в с.з., че при основен ремонт на двигателя технологията налага да се източи охлаждащата течност и след това да се зареди с нова.

 

С оглед основателността на иска за главница, доказан по своето основание се явява и иска за мораторна лихва върху главницата от 3894,00 лв.  Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главницата, доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок основно парично задължение. Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, при забава на изпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата, който се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, според която при определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е поканен от кредитора. В случая няма определен ден за изпълнение на задължението на ответното дружество по процесите две фактури № 0000500032/29.06.2011 г. за 1200 лв. и № 0000004434/04.07.2011 г. за 2694,00 лв, които фактури материализират сключени сделки на ищцата с трети лица, а не с ответника. Поради това следва да се приеме, че ответното дружество е изпаднало в забава на 19.07.2011 г. – датата на получаване на материализираната в писменото уведомление по чл. 193 ЗЗД покана за плащане на сумата от 3894,00 лв., представляваща стойността на направените разходи за отстраняване на недостатъците на продадената вещ за сметка на продавача.  Изчислен служебно от съда на осн. чл. 162 ГПК, размера на обезщетението за забава върху главницата от 3894 лв. за периода от 19.07.2011 г. до датата на завеждане на иска – 14.09.2011 г. възлиза на  63,86 лв. Ето защо искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 63,86 лв., като над този размер до претендирания от ищцата размер от 84,76 лв, в т.ч. 26.12 лева – върху сумата 1200.00 лв. по фактура № 0000500032/29.06.2011г. за периода от 29.06.2011г. до 13.09.2011г., и 58.64 лева – върху сумата 2694.00 лв. по фактура № 0000004434 от 04.07.2011г. за периода от 04.07.2011г. до 13.09.2011г., искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 2 ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци купувачът може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнение на задълженията. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая направените от ищцата разноски за транспортиране на закупения и повреден автомобил с пътна помощ в размер на 254 лв, за което е издадена фактура № 0000000146/28.05.2011 г. представляват претърпени от ищцата имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответното дружество да предаде вещ, необременена с недостатъци и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ето защо искът с правно основание чл. 195 ал. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 254,00 лв.

 

            Тъй като ответното дружество не е страна по договора за пътна помощ между ищцата и ЕТ ***** гр. Ч., материализиран във фактура № 0000000146/28.05.2011 г. на стойност 254 лв. и по делото липсват доказателства същото да е поканено преди предявяване на иска да заплати това свое задължение /поканата в писменото уведомление касае само сумата от 3894 лв, то законната лихва върху сумата от 254 лв. следва да се присъди, считано от датата на предявяване на иска – 14.09.2011 г., като се има предвид че исковата молба играе ролята на покана. Предвид това иска за заплащане на сумата от 7,83 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 254,00 лв. по фактура № 0000000146/28.05.2011 г. за периода от 28.05.2011 г. до 13.09.2011 г.  се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

            На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 839,39 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважения размер от исковете.

            На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата от 8,09 лв. – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            След съдебно прихващане на двете суми до размера на по-малката, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 831,30 лв. – разноски по делото.

            Воден от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА „АЛ ШАМ – 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. **********№ **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от А.Ф. А.К. Е. – управител и едноличен собственик на капитала ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.С., ЕГН ********** *********************, със съдебен адрес : ***************************** – адв. В.П., сумата от 3894,00 лв. /три хиляди осемстотин деветдесет и четири лева/, представляваща направени разходи за отстраняване на недостатъците по двигателя на лек автомобил „Мерцедес С220”, рама № *****************, закупен с договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2011 г., в т.ч. 1200,00 лв. по фактура № 0000500032/29.06.2011 г. и 2694,00 лв. по фактура № 0000004434/04.07.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3894,00 лв. от датата на предявяване на иска - 14.09.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 63,86 лв. /шестдесет и три лева и 86 ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3894,00 лв. за периода от 19.07.2011 г. до 13.09.2011 г., сумата от 254,00 лв. /двеста петдесет и четири лева/, представляваща разноски за транспортиране на закупения и повреден автомобил с пътна помощ като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на продавача по договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2011 г., за което е издадена фактура № 0000000146/28.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 831,30 лв. /осемстотин тридесет и един лева и 30 ст./ - разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.С. с п.а. против „АЛ ШАМ – 1” ЕООД, ЕИК ********* с п.а. иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 3894,00 лв. над размера от 63,86 лв. до предявения размер от 84,76 лв., в т.ч. 26.12 лева – върху сумата 1200.00 лв. по фактура № 0000500032/29.06.2011г. за периода от 29.06.2011г. до 13.09.2011г., и 58.64 лева – върху сумата 2694.00 лв. по фактура № 0000004434 от 04.07.2011 г. за периода от 04.07.2011г. до 13.09.2011г., КАКТО И предявения иск за заплащане на сумата от 7,83 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 254,00 лв. по фактура № 0000000146/28.05.2011 г. за периода от 28.05.2011 г. до 13.09.2011 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.   

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски окръжен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :