Р Е Ш Е Н И Е

                    Номер 765               Година 30.06.2011          Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесети юни                                                                                        Година 2011

в публичното заседание в следния състав :

                                                                        

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. А.

Секретар : С.В.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията К. А.

гражданско дело № 617 по описа за 2011 година.

 

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.19, ал. 3 и чл. 92 от ЗЗД.

           

Производството е образувано по искова молба на Ж.С.Л. против П.Г.П.. Ищеца твърди, че  на 12.06.2009г. с ответника П.Г.П., подписали предварителен договор, съгласно който поели задължението да сключат окончателен договор за покупко-продажба с предмет прехвърляне в полза на ищеца на правото на собственост върху следния недвижим имот: 1000/2850 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ*********************,  за сумата от 2500 лева, която към момента на подписване на предварителния договор ответникът е получил изцяло от ищеца. Твърди, че срокът за подписване на окончателния договор изтекъл на 22.06.2009г., като всички условия за неговото сключване към момента на предявяване на исковата молба са били изпълнени от ищеца. Освен това всички поети от ищеца задължения и ангажименти по този договор били изпълнени в уговорените за това срокове. Въпреки това, ответникът не изпълнил задължението си да сключи окончателния договор за покупко-продажба в посочения срок, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че в предварителния договор било уговорено, че при неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, виновната страна в конкретния случай продавачът /ответник/ - дължи, платената сума в двоен размер на купувача. Видно от изложеното и на основание чл.92 от ЗЗД, за ищеца се породило и правото да получи уговорената неустойка в размер на 5000 лв. С допълнителна молба от 16.02.2011 г. прави уточнение, че ответника е придобил процесния имот чрез саморъчно завещание и нотариален акт за собственост на недвижим имот и обстоятелствена проверка, копия от които представя като доказателства по делото. 

Моли съда да постанови решение с което да обяви за окончателен сключеният на 12.06.2009г. между ищеца и ответника предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот: 1000/2850 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ*****************************, като моли ответника да бъде осъден да заплати и уговорената неустойка в размер на 5000 лв. за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор. С уточняваща молба уточнява че обещаните от ответника по предварителния договор 1000/2850 ид.ч. кв.м. от ПИ ********************. Претендира за направените по делото разноски.

           

В срока по чл. 131 от ГПК ответника П.Г.П. е представил писмен отговор. Заявява, че счита искът за недопустим, тъй като не е пасивно легитимиран да отговаря по него.  Заявява, че видно от удостоверение № 0001920/16.02.2011 г., издадено от Община Стара Загора, собственик на процесния недвижим имот бил баща му Г.П.Г., от скици № 4250/11.10.1995 г. и № 4053   4052/11.11.2009г. на Община Стара Загора процесния недвижим имот бил собственост на Г.П.Г. и П.П.К. Иск за обявяване на предварителен договор за окончателен не може да бъде уважен, ако не е доказано, че отчуждителят е собственик на имота. Заявява, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базирали, счита, че следните обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, а именно: не отговаряло на действителността твърдението, че с ищеца се уговорили да прехвърли собствеността на собствения си имот. Видно от предмета на договора, се касаело за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот собственост на баща му Г.П.Г.. Представено саморъчно завещание от 18.02.2005 г. в негова полза което не било открито по причина, че след обявяването му нотариуса го задържал при него и му дал само препис, който не бил заверен и липсвало печат при това положение завещанието не било открито и той не се явявал собственик на имота и не бил в състояние да се снабди с необходимите документи за прехвърляне на собствеността. Точно по тази причина срока за сключване на предварителния договор бил удължен, но и в този срок не успял да се сдобие с документ за собственост и по тази причина не бил сключен окончателен договор. Заявява, че не е нарушил заявеното от него в предварителния договор, че върху имота нямало сключени други предварителни договори, нито имало вписани тежести, искови молби, наемни или арендни договори. Направил всичко което било възможно от негова страна за да се снабди с документи за собственост на имота, като платил 248.84 лв. за издаване на документи, като му била издадена скица, но на името на баща му Г. П.Г. и на леля му П.П.К., не му била издадена данъчна оценка по причина, че завещанието не било заверено от нотариуса. Твърди, че четири пъти ходил до данъчната служба, връщали го да отиде при нотариуса да му даде заверено завещание, той го изпращал отново с това което вече му е дал и му казвал, че така трябва и, че те са длъжни да му издадат удостоверение за данъчна оценка, но такава не му била издадена. Това била причината да не се сключи окончателен договор – не успял да докаже, че е собственик на имота за да може да го продаде. Неизпълнението от негова страна се състояло в това, че е в невъзможност да се сдобие с документ за собственост за да изпълни задълженията си по договора. Поради това заявява, че признава иска единствено и само по отношение на уговорената неустойка в размер на 5000 лв., която дължал на основание чл.92 от ЗЗД. Счита, че след като признава на иска по чл.92 от ЗЗД не дължи разноски за този иск и моли съда да остави без уважение иска с правно основание по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. Претендира за направените по делото разноски.

 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното :

 

            Видно от представеното удостоверение за наследници № 041/09.06.2009 г. на Кметство с. Ракитница /л. 48/, ответника П.Г.П. е законен наследник на Г. П. ***, починал на 13.02.2006 г. 

 

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 16, том II, дело № 550/88 г. на Старозагорския нотариус  /л.21/ наследодателят на ответника Г.П.Г. е признат за собственик по давностно владение и покупка върху следния недвижим имот, а именно : Празно дворно място от 2850 кв.м., находящо се *********************.

 

От приложените и приети като доказателства по делото заверени копия от материали по нотариално дело № 7/2005 г. на Нотариус ************ се установява, че със саморъчно завещание от 18.02.2005 г. /л. 59 от делото/ Г.П.Г. е завещал на сина си П.Г.П. – ответник по настоящото дело, собствения си недвижим имот – *****************, при граници *******************. С молба от адв. Д****** от 25.02.2005 г. /л. 55/ саморъчното завещание е оставено на съхранение при Нотариус ************, за което е съставен протокол от 25.02.2005 г. /л. 56/. С молба до Службата по вписванията – Стара Загора изх. № 190/28.02.2005 г. /л. 62/ нотариуса е представил приетото от него саморъчно завещание на Г. П.Г. по нот.дело № 7/2005 г. за отбелязване в Службата по вписванията. Молбата е заведена под № 26/28.02.2005 г., като с резолюция на съдията по вписванията в горния ляв край на молбата е разпоредено да се нанесат данните в регистъра. С молба от 12.06.2009 г. /л. 60/ ответника и неговата сестра Д.Г.П. /на която по нот. дело № 6/2005 г. на нотариус Д. Н. със саморъчно завещание е завещан имот с пл. № 450 – л. 52 от делото/ са поискали да бъде обявено саморъчното завещание на техния баща Г. П.Г. ***, починал на 13.02.2006 г. С протокол от 12.06.2009 г. на Нотариус ********* /л.57/, процесното саморъчно завещание в полза на ответника, съхранявано по н.д. 7/2005 г. е обявено в присъствието на П.Г.П. и Д.Г.П., като това обстоятелство е отразено и на гърба на завещанието /л. 59 на гърба/.   

 

            С процесния предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2009 г. /л.3/ ответника П.Г.П. на основание чл. 19 от ЗЗД се е задължил да продаде на ищеца Ж.С.Л. в срок до 22.06.2009 г. следния свой собствен недвижим имот : ******************************за сумата от 2500,00 лв., която сума продавача е заявил че е получил изцяло от купувача към момента на подписване на предварителния договор. В предварителния договор е посочено, че окончателното изслушване на сделката в нотариална форма ще се извърши в срок до 22.06.2009 г. не по-късно от 13.00 ч. при нотариус рег. № *** на НК ***********.

 

            Видно от представената скица № 4052/11.11.2009 г. на Община Стара Загора с последно отбелязване на 16.02.2011 г., че няма промяна по плана да регулация, обещаните от ответника по предварителния договор ***********

              От представеното удостоверение изх. № 1222/14.06.2011 г. на РС – Стара Загора е видно, че с решение № 131/05.10.1998 г. по гр. д. № 2963/1995 г. по иск по чл. 108 ЗС съдът е осъдил П.П.К. да предаде на Г.П.Г. владението върху 1/2 ид.ч. от дворно място от 2850 кв.м. в с. Р*****. Ето защо и при липса на други доказателства по делото, опровергаващи това твърдение, следва да се приеме, че към датата на процесното саморъчно завещание наследодателя на ответника Г. П.Г. е бил собственик процесния недвижим имот, или поне на 1/2 ид.част от него, които представляват повече от обещаните с предварителния договор 1000/2850 кв.м. поради което по арг. от чл. 19 ал. 1 ЗН извършения завет в полза на ответника се явява действителен.

           

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :  

 

            За да бъде уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва към момента на постановяване на съдебното решение да е налице валидно сключен предварителен договор, продавача да е собственик на имота, предмет на предварителния договор и ищеца /в случая купувача по договора/ да е изправна страна. За да е действителен предварителния договор той трябва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД. В случая предварителния договор е съобразен с тези изисквания – същия е в писмена форма, подписан е от страните и в него са залегнали всички съществени условия на окончателния договор – предмет, цена и начин на плащане.

 

            От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че по силата на процесното саморъчно завещание от 18.02.2005 г. ответника в качеството му на отчуждител /продавач/ по процесния предварителен договор е бил собственик на обещаните 1000/2850 ид.ч. от дворно място в с. Ракитница както към момента на сключването на предварителни договор -  12.06.2009 г., така и към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл. 77 от ЗС/. В случая ответника е придобил правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор по силата на едностранна правна сделка, каквато се явява извършеното в негова полза саморъчно частно завещание /завет/ от 18.02.2005 г., с което наследодателя на ответника Г. Г. се е разпоредил с имота, предмет на предварителния договор за след своята смърт в полза на ответника П.Г.П.. Завещанието е произвело действие след смъртта на завещателя – 13.02.2006 г, на която дата съгл. чл. 1 ЗН е открито наследството на Г. Г., на когото ответника се явява наследник  по закон като негов син и заветник по силата на процесното частно саморъчно завещание досежно имота, предмет на процесния предварителен договор.     

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ал. 2 ЗН, разпоредбите на чл. 48 – чл. 54 от ЗН се прилага и за заветите. В случая следва да се приеме, че ответника е приел мълчаливо наследството /завета/, направен с частното саморъчното завещание от 18.02.2005 г., тъй като обявяването на процесното саморъчно завещание, сключването на процесния предварителен договор и последващите действия по снабдяване с документ за собственост на процесния имот /признание за което се съдържа в отговора/  представляват конклудентни действия, които несъмнено предполагат намерението на ответника да приеме наследството /чл. 49 ал. 2 ЗН/. Изложените доводи от ответника в писмения отговор и писмената защита, че не успял да се сдобие с документ за собственост на процесния недвижим имот на свое име, тъй като многократно ходил до данъчната служба, а оттам го връщали при нотариуса да му даде заверено завещание, са правно ирелевантни. От значение за делото е единствено обстоятелството, че към момента на сключване на процесния предварителен договор, в т.ч. и към момента на устните състезания по настоящото дело ответника в качеството му на отчуждител /продавач/ се явява собственик на имота, предмет на предварителния договор по силата на частното саморъчно завещание от 18.02.2005 г., като се имат предвид и изложените по-горе съображения относно приемане на наследството /завета/.  

 

Непълнотата на описанието на имота в един предварителен договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект. Достатъчно, за да възникне обвързаност е да бъдат посочени тези общи белези, които определят вещта по начин да няма съмнение в нейната идентичност. Съдът трябва да изрази в диспозитива онова пълно описание на същия обект, което ще констатира от събраните допустими доказателства /решение № 551/75 г. по гр.д. № 120/75 г. на ВС, I г.о/. Щом предварителния договор съдържа всички съществени елементи на договор за покупко-продажба и имотът е налице, съдът следва да обяви договора за окончателен /решение № 277/2000 г. на ВКС по гр.д. № 1350/1999 г/. Ето защо обстоятелството, че процесния имот не е описан в предварителния договор по действащия план на с. Р******* не се отразява на действителността на предварителния договор, като за съда съществува служебно задължение в диспозитива на съдебното решение да опише процесния имот в състоянието му към момента на приключване на устните състезания /решение № 690/19.04.1999 г. на ВКС по гр.д. № 74/99 г, V г.о/.

 

            С оглед изложеното, съдът  счита, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот отговаря на изискванията  на чл.19 ЗЗД - съдържа достатъчно данни за сключването на окончателния договор, продавачът е собственик, купувачът е заплатил уговорената цена от 2500 лв. при сключване на предварителния договор, което е отразено в предварителния договор и има значение на разписка за получена сума, поради което ищеца има право като изправна страна да претендира да се обяви предварителния договор за окончателен. Поради това предявения иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

           

            С оглед основателността на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, основателен се явява и предявения иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 5000 лв. Видно от процесния  предварителния договор, страните са се уговорили че при неизпълнение на задълженията по договора, ако продавача е виновната страна, същия дължи на купувача платената сума /2500 лв/ в двоен размер. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Ответника признава този иск както по основание, така и по размер с оглед неизпълнение на задълженията си по предварителния договор. Ето защо и втория обективно съединен иск за заплащане на неустойка в размер на 5000 лв. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

           

            На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650,00 лв. – разноски по делото. Въпреки, че е признал иска по чл. 92 ЗЗД, по арг. от чл. 78 ал. 2 ГПК ответника следва да заплати разноските и за този иск, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска, като се има предвид че вземането на ищеца за заплащане на неустойка в размер на 5000 лв. е станало изискуемо от 22.06.2009 г. – датата на която е следвало да бъде сключен окончателния договор, като с оглед на неизпълнение на задълженията си по предварителния договор още на 22.06.2009 г. ответника е следвало да върне на ищеца платената от последния сума по предварителния договор в двоен размер.   

 

На основание чл. 364 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати нотариална такса  в размер на 63,00 лв. и местна такса в размер на 50,00 лв., представляващи разноски по прехвърлянето, като за общата сума от 113,00 лв. се нареди вписване на възбрана върху прехвърляния недвижим имот.

 

Следва да бъде даден 6-месечен срок на ищеца, считано от влизане на решението в сила, да извърши отбелязване в Службата по вписванията  по представен препис от решението, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба по настоящия иск губи действието си /чл. 115 ал. 1 и ал. 2 от ЗС/.

 

            Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР, сключен на 12.06.2009 г. в град С****** между П.Г.П., ЕГН ********** *** от една страна като продавач и Ж.С.Л., ЕГН ********** *** от друга страна като купувач, ЗА ПРОДАЖБА на 1000/2850 кв.м. ид.ч. /хиляда квадратни метра идеални части от две хиляди осемстотин и петдесет квадратни метра/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ*************************************, за сумата от 2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, която към момента на подписване на предварителния договор е заплатена изцяло от купувача на продавача.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща уговорена неустойка за виновно неизпълнение на задълженията на продавача по предварителния договор от 12.06.2009 г.

ОСЪЖДА П.Г.П. *** ЗАПЛАТИ на Ж.С.Л. *** от 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/ - разноски по делото.  

            ОСЪЖДА Ж.С.Л. *** заплати по сметка на РС -  Стара Загора нотариална такса в размер на 63,00 лв. /шестдесет и три лева/, както и да заплати по сметка на Община Стара Загора местен данък в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, представляващи разноски по прехвърлянето.

            НАРЕЖДА да се впише възбрана  върху следния недвижим имот : 1000/2850 кв.м. ид.ч. /хиляда квадратни метра идеални части от две хиляди осемстотин и петдесет квадратни метра/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****************************************,  за сумата от 113,00 лв. /сто и тринадесет лева/,  представляваща разноски за нотариални и местни такси по прехвърлянето на имота.

            ДА НЕ СЕ ИЗДАВА препис от решението докато ищеца Ж.С.Л. *** докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по местоседалището на праводателя.

            ДАВА ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК  на Ж.С.Л. *** извърши отбелязване на решението, считано от влизането му в сила, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :