МОТИВИ

към решение № 900 от 16.12.2009 година

по а.н.дело № 2031/2009 година по описа на Старозагорския районен съд

Постъпило е постановление на Районна прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемия Г.О.Д., ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление изразяващо се това, че на 02.07.2009 година в град Стара Загора като собственик и управител на ЕТ „Гюси – Г.Д.”, стопанисващ обект „Бърза закуска”, без надлежно разрешително е приел на работа Анелия Валериева Атанасова, ЕГН **********, ненавършила 18-годишна възраст – престъпление по чл.192а, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде наложена глоба към минималния размер, а именно 600 лева.

Обвиняемият Г.О.Д. се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли съда за минимално наказание.

Защитникът на обвиняемия – адвокат Д.Е. пледира на подзащитния й да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Обвиняемият Г.О.Д. ***. Същият е пълнолетен и работи като управител на ЕТ „Гюси – Г.Д.”.

През лятото на 2009 година, по-точно в края на месец юни, обвиняемият Д. публикувал обява във вестник „Национална бизнес поща”, с която търсел да наеме работници за търговски обект „Бърза закуска”, находящ се в град Стара Загора, на ъгъла на ул. „Пазарска” и ул. „Парчевич”. В обекта се продавали тестени изделия, предимно от производствения цех на обвиняемия.

Свидетелката А.А. прочела обявата и се обадила на посочените телефони. Тя се свързала с обвиняемия Д. и след няколко проведени разговора се договорили свидетелката Атанасова да започне работа в търговския обект, стопанисван от обвиняемия Д.. Свидетелката уведомила обвиняемия, че е непълнолетна, но родителите й са съгласни тя да работи в неговата баничарница. Така на 02.07.2009 година между ЕТ „Гюси – Г.Д.”, представляван от обвиняемия Г.Д., и свидетелката Анелия Валериева Атанасова бил сключен граждански договор № 0001/02.07.2009 година, с който свидетелката се задължава да работи в баничарницата на обвиняемия като продавач, като спазва всички санитарни изисквания.

Тъй като свидетелката Атанасова била непълнолетна, обвиняемият отишъл до Дирекция „Инспекция по труда” – град Стара Загора, за да се запознае с необходимите изисквания за назначаване на работа на непълнолетно лице. Служители в Дирекция „Инспекция по труда” обяснили на обвиняемия Д., че се касае за процедура, която трае около 10-14 дни и следва да се представят множество документи. Тъй като на 12.08.2009 година свидетелката Атанасова щяла да навърши 18 години, обвиняемият Д. решил да не стартира процедура по издаване на разрешително и свидетелката да работи без такова.

Видно от писмо с изх. № 1770/17.08.2009 година на Дирекция „Инспекция по труда” – град Стара Загора разрешение за наемане на работа, съгласно чл.303, ал.3 от КТ на ЕТ „Гюси – Г.Д.” не е издавано нито за лицето Анелия Валериева Атанасова, ЕГН **********, нито за други лица.

Свидетелката Атанасова работила в търговския обект на 8-часови смени, като заедно с друг работник – свидетеля Г.Г. продавала закуски. На 21.07.2009 година свидетелката Атанасова подписала изготвения от служител на обвиняемия Д. трудов договор № 10/21.07.2009 година, който бил подписан както от свидетелката, така и от обвиняемия.

В последствие с придружително писмо съгласно подаване на уведомления по чл.62, ал.4 от КТ трудовият договор бил заличен.

На 21.07.2009 година около 10:40 часа свидетелят П.Ж. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – град Стара Загора извършил проверка в обект „Бърза закуска”, стопанисван от ЕТ „Гюси – Г.Д.”, като установил, че непълнолетната свидетелка Атанасова работи там без изискуемото съгласно законовите норми разрешение. Поради това на 24.07.2009 година на обвиняемия Г.Д., в качеството му на работодател и представляващ ЕТ „Гюси – Г.Д.”, бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно, че обвиняемият Г.О.Д. е виновен за това, че на 02.07.2009 година в град Стара Загора като собственик и управител на ЕТ „Гюси – Г.Д.”, стопанисващ обект „Бърза закуска”, без надлежно разрешително е приел на работа Анелия Валериева Атанасова, ЕГН **********, ненавършила 18-годишна възраст – престъпление по чл.192а, ал.1 от НК.

Деянието е извършено виновно при пряк умисъл.

При определяне вида и размера на административното наказание, съдът се съобрази с двата принципа на наказателно правната ни система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалния текст на Закона, за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „Глоба” от петстотин до хиляда лева.

От доказателствата по делото се установи, че обвиняемият Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

С оглед изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че са налице условията на чл.78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание глоба, обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба”. Същата следва да се определи в границите, установени в чл. 78а, ал.1, във връзка с чл.192а, ал.1, а именно от 500 лева до 1000 лева.

Съгласно втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 НК.

Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, изразеното съжаление към извършеното.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – не са налице.

При преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че по отношение на нарушителя е налице превес на смекчаващите такива. Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и семейното и материално състояние на Д., съдът му определи административно наказание – глоба в размер на 500 лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: