М О Т И В И
към присъда № 227 от 25.11.2009 година, по
н.о.х.дело № 1885/2009 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимите Д.К.М. – роден на ***
година в град Стара Загора, живущ ***, българин, български гражданин, със
средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и Н.М.М. –
роден на *** година в град Стара Загора, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, ученик в 12 клас в гимназия „Христо Ботев” –
град Стара Загора, неженен, неосъждан, ЕГН ********** са предадени на съд за
това, че на 22.03.2009 година в град Стара Загора като съизвършители помежду си
са отнели чужда движима вещ – мъжки ръчен часовник „Emporio Armani” на стойност 660 лева от владението на Т.Д.Б. с
намерение противозаконно да го присвоят, като употребили за това сила и заплашване
– престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
За съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес е приет граждански иск, предявен от
пострадалия Т.Д.Б. против двамата подсъдими за сумата от 5660 лева,
представляваща 660 лева имуществени вреди, претърпени по отношение на отнетата
вещ и нейната стойност, и сумата от 5000 лева, представляваща неимуществени
вреди – болки и страдание в следствие на престъплението, за което подсъдимите
са предадени на съд, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2009 година до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото
адвокатски разноски. В тази връзка пострадалият бе конституиран в качеството му
на частен обвинител и граждански ищец по делото.
Представителят
на Районна прокуратура – град Стара Загора излага съображения, че поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския иск предоставя на
съда в частта за неимуществените вреди, а по отношение на имуществените вреди
предлага да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият Д.К.М.
се признава за виновен, не оспорва изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт. Признава фактите и обстоятелствата, свързани с обвинението,
моли за минимално наказание. По отношение на гражданския иск не се
противопоставя в частта относно имуществените вреди, но намира за неоснователен
същия в частта относно неимуществените вреди.
Подсъдимият Н.М.М.
се признава за виновен, не оспорва изложената фактическа обстановка в обвинителния
акт. Признава фактите и обстоятелствата, свързани с обвинението, моли за
минимално наказание. По отношение на гражданския иск не се противопоставя в
частта относно имуществените вреди, но намира за неоснователен същия в частта
относно неимуществените вреди.
Защитникът на
подсъдимите – адвокат Д. *** заявява, че не оспорва фактическата обстановка и
предвид проведеното съкратено съдебно следствие, моли за минимално наказание на
подзащитните му. По отношение на гражданския иск не се противопоставя в частта
относно имуществените вреди, но намира за неоснователен същия в частта относно
неимуществените вреди.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
На 21.03.2009 година подсъдимят Д.К.М. празнувал рождения си ден в
ресторант „Фюжън”, находящ се в град
Стара Загора, на кръстовището на ул. „Генерал Столетов” и ул. „Цар Иван
Шишман”. Сред поканените гости бил и свидетелят Т.Д.Б., който се познавал с
подсъдимия М. от 4-ти клас и били в приятелски отношения. Свидетелят Б. отишъл
на рождения ден към 20:00 часа, поднесъл подаръка си и останал в заведението до
около 22:30 часа, след което си тръгнал, защото бил поканен и на друг рожден
ден – на свидетелката Е.С.Н.. Тя празнувала в апартамента на родителите си,
находящ се в град Стара Загора, ***. Сред гостите на свидетелката
Н. била и приятелката на свидетеля Б. – свидетелката И.К.Г.. След като
пристигнал, свидетелят Б. седнал при останалите гости и започнали да си говорят
и да се веселят. Около 01:00 часа на 22.03.2009 година се позвънило на входната
врата и свидетелката Н. отишла да отвори. След като отворила входната врата на
апартамента, видяла три момчета – подсъдимият Д.К.М., подсъдимият Н.М.М. и
свидетелят С.К.Г.. Подсъдимият М. й казал да извика свидетелят Б. да излезе,
без да й обясни защо. Момичето влязло в жилището и казало на свидетеля Б., че
три момчета го търсят. Той излязъл заедно с приятелката си свидетелката Г..
Видял трите момчета, които били пред апартамента. Подсъдимият М. започнал да го
заплашва, че ще му счупи главата, като едновременно с това го блъскал с ръка в
рамото. Поискал му часовника и след получения отказ продължил да го заплашва.
По същото време подсъдимият М. го ударил с юмрук в областта на лявата вежда, тя
се сцепила и по лицето му започнала да тече кръв. Свидетелят Б. се уплашил от
случилото се и започнал да разкопчава часовника си „Emporio Armani”. В този момент подсъдимият
М. се пресегнал, изхлузил часовника от ръката на пострадалия и го взел.
Очевидец на случилото се станала свидетелката Г.. След като подсъдимият М. взел
часовника, заедно с подсъдимия М. и свидетеля Гочев си тръгнали. Пострадалият Б.
и свидетелката Г. влезли в апартамента и всички присъстващи видели кръвта по
лицето му. Помогнали му да се измие.
След този
случай свидетелят Б. няколко пъти звънял на подсъдимия М., за да си поиска
обратно часовника, който бил подарък от майка му, но не последвал резултат.
Стойността на
отнетата вещ според заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза
е 660 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от реда и начина на
провеждане на делото. Направено бе искане за провеждане на съдебното следствие
по реда на Глава 27 от НПК. В тази насока и двамата подсъдими признаха изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха своето
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид това съдът
намира горепосочената фактическа обстановка за безспорно и несъмнено
установена. На подсъдимите бяха разяснени обстоятелствата, че въз основа на
направеното от тях искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, съдът
ще черпи своите основания за приемане на фактическата обстановка. В хода на
съкратеното съдебно следствие не се събраха противоречиви доказателства, което
да налага отделното им обсъждане.
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъдени по-горе, съдът счете за безспорно това, че подсъдимите са
автори на описаното по-горе престъпление. С него подсъдимите Д.К.М. и Н.М.М. са
осъществили престъпния състав на престъплението по чл.198, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от страна на подсъдимите при пряк умисъл на вината.
От обективна
страна е налице – отнемане от фактическата власт на действителния собственик на
движими вещи с употребена за това сила и заплашване, като съдът прие, че с
изпълнителното деяние е налице прекъсване на тази фактическа власт, тоест
изпълнителното деянието на престъплението грабеж по смисъла на закона е
довършено и противоправният резултат е настъпил.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимите Д.К.М. и Н.М.М. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства: направените пълни
самопризнания в хода на досъдебната фаза, критичното отношение към извършеното,
семейното им и социално положение, както и влошеното му материално и имотно състояние.
Отегчаващи
вината на подсъдимите обстоятелства не са налице.
Предвид на
изложените съображения и във връзка с чл.373, ал.2 от НПК съдът определи на
подсъдимия Д.К.М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
Предвид на
изложените съображения и във връзка с чл.373, ал.2 от НПК съдът определи на
подсъдимия Н.М.М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни
и деловодни разноски в размер на 65 лева.
По делото е
предявен граждански иск от страна на Т.Д.Б. за сумата от 660 лева, представляваща причинени имуществени вреди от
деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.03.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира,
че така предявеният граждански иск е основателен, както по основание, така и по
размер. По делото действително се доказа, че вследствие на деянието,
съставляващо престъпление по НК пострадалото лице е претърпяло имуществени
вреди в размер на 660 лв. Ето защо и съдът намира, че следва да уважи
предявеният граждански иск в посочения размер.
Съдът намира,
че в тази насока следва да осъди подсъдимите солидарно да заплатят на
пострадалото лице сумата от 660 лв., представляваща причинени имуществени вреди
от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждане – 22.03.2009 г.
до окончателното изплащане на горепосочената сума.
Съдът осъди и
двамата подсъдими да заплатят солидарно в полза на държавата по сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса
върху размера на така уважения граждански иск за предявени имуществени вреди.
Предявен е и
граждански иск от пострадалия Т.Д.Б. срещу подсъдимите Д.К.М. и Н.М.М. за
сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените му с престъплението неимуществени вреди. Съдът намира следното: в
настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и
вина на дееца. Производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, като в тази насока, предвид изложените факти и обстоятелства в
обвинителния акт, съдът приема за безспорно и несъмнено доказано, че
пострадалият Б. е изпитал силна уплаха и леко нараняване в следствие на
нанесения му юмрук в областта на лявата вежда и отправените към него заплахи.
Само на база това описано в обвинителния акт съдът следва да обуславя размера
на уважената част от гражданския иск в тази насока. Допълнителни доказателства
по делото за неимуществените вреди не се събраха. Ето защо при определяне на
размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип
за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с
установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия е нанесен юмручен
удар и спрямо него са отправени заплашителни думи относно здравословното му
състояние. В тази връзка пострадалият е изпитал, освен болка и страдание, а и
морално разстройство предвид отправените спрямо него заплахи. Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за
справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалия
болки, страдания и уплаха следва да се присъди обезщетение в размер на 500
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 22.03.2009 година, до окончателното изплащане на тази сума. В
останалата част до размера от 5000 лева, така предявеният граждански иск се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Следва
подсъдимите да заплатят ДТ, върху така уважения размер на гражданския иск –
сумата от 50 лева. По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът следва да
се съобрази с размера на уважената част от гражданския иск. Ето защо и предвид
на това, че уважената част е 1/10 от предявения граждански иск, то и
адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до 1/10 от реализираното
такова, а именно 40 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: