О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер Година 26.11.2009 Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести ноември Година 2009

в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5095 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на определение № 281/03.11.2009 г., постановено по адм.дело № 302 по описа за 2009 г. на Старозагорски административен съд, с което същият съд е отменил определението си от 05.10.2009 г., с което приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество, прекратил същото пред себе си и го изпратил по подсъдност на Старозагорски районен съд.

След като се запозна с това изпратено му подсъдност дело Старозагорският районен съд намери, че същото не му е подсъдно, поради което следва да го прекрати и повдигне препирня за определяне на подсъдността му пред състава по чл. 135, ал. 4 от АПК, а мотивите за този правен извод са следните:

Изпратеното по подсъдност адм.дело № 302/2009 г. на Старозагорски административен съд е образувано по жалба на М.С.Т. против заповед № ДК 223/16.04.2009 г. на Командира на Поделение *** относно отчисляването на сержант от списъчния състав в частта й, относно размера на определените с нея обезщетения по чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ (Обн. ДВ, бр. 112/1995 г., отм. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.). За да приеме, че това дело не му е подсъдно Старозагорският административен съд е намерил по същество, че обжалваната пред него заповед в оспорената й част не представлява индивидуален административен акт, защото не обективира властническо волеизявление на административен орган, с което да се създават права или задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, а представлява акт на упълномощено длъжностно лице от министерството на отбраната, между което от една страна и освободеният от кадрова военна служба жалбоподател от друга възниквало гражданско правоотношение по силата на чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ, а обжалваната заповед представлявала в оспорената й част волеизявление на една страните по същото за определяне на размера на тези обезщетение, респективно имуществени последици от прекратения договор за кадрова военна служба, поради което спорът във връзка с него, като гражданскоправен следвало да се разгледа по общия исков ред от общите по смисъла на чл. 135, ал. 4 от АПК съдилища.

С оспорената заповед обаче, на основание чл. 188, ал. 7 от Правилника за кадрова военна служба (отм., но действал към момента на издаването й) и в изпълнение на заповед на министъра на отбраната № КВ-442/06.04.2009 г. (л. 21) Командирът на поделение *** е отчислил жалбоподателя от списъчния състав и е определил изплащане на полагащите му се парични обезщетения по чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) при освобождаване от кадрова военна служба. При това положение спорът, с който е бил сезиран Старозагорският административен съд и то независимо, че има за предмет отношения, свързани с горепосочените имуществени последици от прекратяването на сключения между страните договор за кадрова военна служба по смисъла на чл. 188, ал. 3 от ПКВС (отм.), не може да се приеме за граждански. Действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 80, ал. 4 от ЗОВСРБ (отм.) регламентира правомощието на командващите на видовете въоръжени сили, командирите и началниците, осъществяващи непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия, при осъществяване на функциите си да издават директиви, заповеди и разпореждания. А тези категории актове несъмнено представляват волеизявления на ръководителите на военните формирования в Българската армия, издадени въз основа на изрично нормативно овластяване, които едностранно рефлектират в правната сфера на своите адресати, без да се нуждаят от насрещно волеизявление за приемането им, за да е налице хипотезата на гражданско - правни отношения между равнопоставени субекти, както е приел Старозагорският административен съд.

В настоящият случай, в изпълнение на посочената заповед на министъра на отбраната относно освобождаване от длъжност и прекратяване на договор за кадрова военна служба, на основание цитираната по-горе разпоредба командирът на поделение 44200 е отчислил жалбоподателят от списъчния състав и е разпоредил да му се заплатят съответните обезщетения по чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) поради прекратяване на службата, с размера на които последният не е съгласен. Следователно тази заповед несъмнено представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който непосредствено се засяга правото на жалбоподателя да получи тези обезщетения в претендирания размер (така и Определение № 8506 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм.д. № 7837/2009 г., V о.). А след като това е така и тази заповед представлява индивидуален административен акт и в обжалваната й част, същата подлежи на съдебно-административен контрол по реда на АПК, а компетентен да се произнесе по жалбата срещу нея е в случая Старозагорският административен съд, а не Старозагорският районен съд (чл. 128, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 21 от АПК).

Този възникнал между тези съдилища спор за определяне подсъдността на настоящото дело, следва да се разреши от състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС, на който състав делото следва да се изпрати чрез ВКС, като преди това се прекрати и повдигне препирня за подсъдността му (чл. 135, ал. 4 и 5 от АПК).

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 5095 по описа за 2009 г. на Старозагорски районен съд и ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за неговата подсъдност между Старозагорски районен съд и Старозагорски административен съд, КАТО ИЗПРАЩА делото чрез ВКС на състава по чл. 135, ал. 4 от АПК за определяне на подсъдността му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: