Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

Номер Година 03.08.2009 Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети август Година 2009

в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Р. частно гражданско дело номер 3250 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на „А. Л.” МТД Р.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 14764 лева представляваща неустойки по чл. 7.2 от договор № 0002/13.07.2006 г. за забава в плащанията на възнаграждения по фактура № 2/07.11.2006 г. за периода от 21.11.2006 г. до 17.07.2009 г., по фактура № 3/01.12.2006 г. за периода от 12.12.2006 г. до 17.07.2006 г. и по фактура № 4/01.02.2007 г. за периода от 11.02.2007 г. до 17.07.2009 г., заедно със законната лихва върху тази обща сума от подаване на заявлението в съда до изплащането й и направени по делото разноски, срещу длъжника „О.” ЕООД гр. С.З.

След като разгледа заявлението съдът намери, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането, а мотивите за този правен извод са следните:

Според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона. В случая заявителят сам признава в заявлението, че с приложеното и влязло в сила на 23.03.2009 г. съдебно решение № 357/23.03.2009 г., по т.д. № 432 по описа за 2007 г. на СГС същият длъжник е осъден да му заплати същите неплатени възнаграждения по посочените фактури в общ размер от 16000 лева, по същия договор № 0002/13.07.2006 г. сключен между страните, за същите четири месеца от ноември 2006 г. до февруари 2007 г., заедно със законната лихва върху последните от 12.03.2007 г. до изплащането им, като въз основа на това решение заявителят се е снабдил на 08.06.2009 г. и с изпълнителен лист срещу длъжника (л. 35-41). При това положение искането му да се издаде срещу длъжника заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта му, за посочените неустойки в общ размер от 14764 лева за забава в плащането на същите възнаграждения по същите фактури издадени по същия договор за частта от претендирания период от 12.03.2007 г. до 17.07.2009 г., заедно с искането за присъждане и на законна лихва върху тези неустойки от подаване на заявлението в съда на 17.07.2009 г. до изплащането им, очевидно противоречи на забраната по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. На заявителят вече е било присъдено за този период с посоченото влязло в сила решение обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането на тези възнаграждения по договора, а чл. 10, ал. 3 от ЗЗД не допуска кумулирането на последното с претендираните от заявителя неустойки за забава в плащането на същите възнаграждения за същия период. Да се приеме противното означава за едно и също забавено изпълнение на длъжника на едни и същи парични възнаграждения по същия сключен между страните договор да се присъдят на заявителя две санкции за посочения период от 12.03.2007 г. – веднъж присъденото му за същия с влязлото в сила решение обезщетение за забавеното им плащане в размер на законната лихва и втори път – претендираните от заявителя за същия период договорни неустойки по чл. 7.2 от договора за забава в плащането на същите възнаграждения. Тъй като тези неустойки са за забавено изпълнение на посочените парични задължения на длъжника, заявителят има основание да получи в случая само присъденото му с посоченото решение обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането им за периода от 12.03.2009 г. до изплащането им. При наличие на последното той очевидно няма основание да му бъдат присъдени още веднъж и претендираните от него неустойки за обезщетяване на същата забава на длъжника в плащането на същите възнаграждения за същия период от 12.03.2009 г. до изплащането им, тъй като ще се достигне до нарушаване на установената в чл. 10, ал. 3 от ЗЗД забрана. По същите съображения искането на заявителя да му се присъди и законна лихва върху тези неустойки за забава от подаване на заявлението в съда на 17.07.2009 г. до изплащането им, също противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД (така и Р № 35-1997 г. – V г.о. на ВКС и Р № 123-2006 г. по т.д. № 676/2005 г. на ТК на ВКС). Ето защо съдът намери, че в тези му части искането на заявителя противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.

В случая обаче заявлението му не може да бъде отхвърлено само в тези му части по смисъла на чл. 413, ал. 2 от ГПК, в които противоречи на посочената законова норма по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ГПК, защото то не отговаря и на изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК, което според чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК обуславя отхвърлянето му изцяло. По разума на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК заявителят може да иска с едно заявление издаване на една заповед за изпълнение на едно главно парично задължение, когато искът е подсъден на районен съд, а не на няколко главни парични задължения. Последното е изрично подчертано и в нормата на чл. 4 от Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образците в заповедното производство (Обн. ДВ, бр. 22/2008 г.), и в заглавията на т. 9 и 12 от утвърдения с Приложение № 1 към чл. 3 от същата образец на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и в т. 9 и 12 от указанията за попълването му. В последните ясно е посочено, че с едно заявление заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за едно главно парично вземане, което по размер и валута се посочва в т. 9, б. „а”, по съдържание в т. 9, б. „в”, а по обстоятелствата, от които произтича в т. 12 от заявлението, озаглавена „обстоятелства, от които произтича вземането”, а не вземанията. Аргумент в подкрепа на този извод е и самата норма на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, в която макар да е употребен в множествено число израза „за вземания за парични суми” след това същия е уточнен – когато искът (а не исковете) е подсъден на районен съд, а е безспорно, че с един иск се предявява за защита само едно вземане (чл. 127, ал. 1, т. 3-5 и чл. 210, ал. 1 от ГПК). Не би могло да бъде и иначе защото заповедното производство е част от изпълнителния процес. Поради това в него е неприложима нормата на чл. 210, ал. 1 от ГПК от исковия за обективно съединяване на няколко главни иска за няколко главни парични вземания в едно заявление за издаване на една и съща заповед за изпълнение. Ако бе иначе законодателят несъмнено щеше да предвиди в заповедното производство норма, която да препращаща към съответно приложение на чл. 210 от ГПК, което обаче не е сторил. Аргумент в подкрепа на посочения извод са и нормата на чл. 412, т. 6 от ГПК, според която в заповедта за изпълнение се посочва едно главно парично задължение, което длъжникът трябва да изпълни; на чл. 417 от ГПК, според която заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането (а не вземанията), независимо от неговата цена, се основава на един от посочените след това в същата документи; на чл. 415, ал. 1 от ГПК, според който, когато възражението е подадено в срок съдът указва на заявителя, че може да предяви иск (а не искове) за установяване на вземането си (а не на вземанията си) предмет на заявлението; както и нормите на чл. 422, ал. 1 и чл. 424, ал. 1 от ГПК, още в заглавията на които законодателят ясно е посочил, че предвидените в тях искове са за съществуване и оспорване на вземането, а не на вземанията. Анализът на тези норми налага само извода, че въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на заявителя в молбата му от 30.07.2009 г. по делото, употребеното от законодателя в нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК множествено число в израза „за вземания за парични суми” съвсем не означава, че заявителят може да иска с едно заявление издаване на заповед за изпълнение на няколко главни парични вземания. Тъкмо напротив, употребеното в тази норма множествено число от законодателя означава само, че с едно заявление заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение освен за едно главно парично вземане и за акцесорните нему (зависими, обусловени) парични вземания (за лихви за забава и/или възнаградителни и прочие). Че това е така е видно и от утвърдения образец на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, само в т. 9, б. ”б” от който е предвидено място за попълване на няколко акцесорни парични вземания, каквото не е предвидено в т. 9, б. „а” от същия за няколко главни парични вземания. Ето защо съдът намери, че идеята на законодателя вложена в нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК е да се предявява с едно заявление едно главно парично вземане и акцесорните нему, за които да се издава една заповед за изпълнение.

В случая обаче, макар в т. 9, б. „а” от заявлението заявителят да е посочил, че иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 14764 лева, за която в т. 9, б. „в” е посочил, че представлява една неустойка за забава по чл. 7.2 от сключения с длъжника договор № 0002/13.07.2006 г., след това в т. 12 от същото заявление заявителят е допълнил, че всъщност тази сума не представлява едно главно парично вземане за неустойка за забава в плащането на едно парично задължение по договора, а представлява по съществото си сбор от три отделни неустойки, които макар и уговорени все в чл. 7.2 от същия договор са в различни размери, за забава за различни периоди в плащанията на различни месечни възнаграждения по чл. 3.1 от този договор, всяко от които с различен падеж и дължимо се за четири различни месеца – ноември и декември 2006 г. и януари и февруари 2007 г., по три отделни фактури издадени по договора, а именно: неустойка в размер на 3876 лева по чл. 7.2 от договора за забава в плащането на възнаграждението за м. ноември 2006 г. по фактура № 2/07.11.2006 г. за периода от 21.11.2006 г. до 17.07.2009 г., неустойка в размер на 3792 лева по чл. 7.2 от договора за забава в плащането на възнаграждението за м.декември 2006 г. по фактура № 3/01.12.2006 г. за периода от 12.12.2006 г. до 17.07.2009 г. и неустойка в размер на 7096 лева по чл. 7.2 от договора за забава в плащането на възнагражденията за м.януари и февруари 2007 г. по фактура 4/01.02.2007 г. за периода от 11.02.2007 г. до 17.07.2009 г. (л. 5). Очевидно е при това положение, че заявителя иска със заявлението издаване на заповед за изпълнение за три отделни главни вземания за неустойки по чл. 7.2 от договора, за забава за различни периоди в плащането на различни парични възнаграждения от длъжника, размерите на които неустойки заявителят просто е сборувал, като една обща сума в т. 9, б. „а” от заявлението. А след като това е така последното очевидно не отговоря и на изискването на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК. Въпреки дадената му с разпореждане на съда от 21.07.2009 г. възможност да отстрани тази негова нередовност и подадената от пълномощника му на 30.07.2009 г. по делото уточняваща молба, заявителят не е отстранил последната.

Ето защо съдът намери, че искането му не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК, а в посочената му част противоречи и на законовата норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Поради това исканата от заявителя заповед за изпълнение и изпълнителен лист не могат да му бъдат издадени, а заявлението му за издаването им следва да бъде отхвърлено (чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2, пр. 1 от ГПК).

Воден от горните мотиви и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и т. 2, пр. 1 от ГПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „А.Л.” МТД, със седалище и адрес на управление Р.С., М., В., ул. Ф. Р., Т. ц. „О.”, ет. ---, ап. ---, представлявано от К.М. и Г.Х., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 14764 лева представляваща неустойки по чл. 7.2 от договор № 0002/13.07.2006 г. за забава в плащанията на възнагражденията съответно по фактура № 2/07.11.2006 г. за периода от 21.11.2006 г. до 17.07.2009 г., по фактура № 3/01.12.2006 г. за периода от 12.12.2006 г. до 17.07.2006 г. и по фактура № 4/01.02.2007 г. за периода от 11.02.2007 г. до 17.07.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до изплащането й и направени по делото разноски, срещу длъжника „О.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Г.С. № ---, офис ---, Д. н. т., с ЕИК -------------, представлявано от В.И.В.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: