М О Т И В И

към присъда № 143 от 11.06.2010 година

по н.о.х.дело № 2003 на Старозагорския районен съд

по описа за 2009 година:

Обвинението против подсъдимия А.М.Д., ЕГН **********, е в това, че през периода 11.04.2006 год. – 12.05.2006 год. в гр.Стара Загора чрез използване на неистински документи /договор за правна защита и съдействие серия А № 007001 на Пловдивска адвокатска колегия и молба до Началника на ОСС-Стара Загора от името на Абулсалам М./ получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 8307,16 лева, собственост на Абулсалам М., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1 от НК.

В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия А.М. против подсъдимия А.М.Д. граждански иск за имуществени вреди в размер на сумата от 8307,16 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а пострадалия А.М. беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан, и моли същият да бъде уважен.

Частният обвинител и граждански ищец А.М. и повереникът му адв.П.В. считат обвинението за доказано. Пледират подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, като бъде постановено ефективното му изтърпяване. Считат гражданският иск за основателен и доказан и молят да бъде уважен изцяло. Претендират за направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото.

Защитникът адв.С.Ч. оспорва обвинението и пледира подзащитния му да бъде оправдан. Счита, че гражданският иск е неоснователен и недоказан, и моли същият да бъде отхвърлен.

Подсъдимият А.М.Д. Колев дава обяснения по повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен, поддържа изцяло пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Св.Абулсалам М. бил обвинен в извършване на престъпление и задържан под стража по наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по н.о.х.дело № 61/1996 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. За претърпените от него неимуществени вреди вследствие това наказателно производство св.М. предявил иск срещу Окръжна следствена служба Стара Загора и Прокуратурата на Република България. Въз основа на този иск било образувано гражданско дело № 192/2001 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. За свои процесуални представители по гражданското дело на Пловдивския окръжен съд св.М. упълномощил свидетелите П.Г.К. и В.К.П. – адвокати, работещи по това време в една кантора с още двама свои колеги. При тях св.М. бил заведен от подсъдимия А.М.Д., с когото се познавал от по-рано и който бил състудент на свидетелите К. и П.. Гражданското дело на Пловдивския окръжен съд приключило с решение в полза на св.М., въз основа на което св.К. се снабдил с изпълнителен лист от 28.03.2006 год.. Тъй като по това време подсъдимият, вписан като адвокат в Пловдивската адвокатска колегия през 2002 год., осъществявал адвокатската си дейност в гр.Стара Загора, където се намирала кантората му и където било седалището на единия от солидарните длъжници по издадения от Пловдивския окръжен съд изпълнителен лист – Окръжна следствена служба Стара Загора, св.К. предал на подсъдимия изпълнителния лист за присъденото на св.М. обезщетение, предполагайки, че, след като подсъдимият и св.М. се познават, двамата поддържат отношения помежду си и ще се разберат кога и как да поискат от Окръжна следствена служба Стара Загора да погаси задължението си към св.М.. Подсъдимият обаче решил да вземе обезщетението на св.М., без да го уведоми за това, и така да задържи парите за себе си. За целта на 11.04.2006 год. подсъдимият подал в Окръжна следствена служба Стара Загора молба, изходяща според отразеното в нея от св.М., за привеждане в изпълнение на издадения от Пловдивския окръжен съд изпълнителен лист, който бил приложен към молбата. Към молбата, подадена от подсъдимия от името на св.М., бил приложен и договор за правна защита и съдействие серия А № 007001 на Пловдивската адвокатска колегия. Според отразеното в последния подсъдимият поемал задължение от името на св.М. да приведе в изпълнение изпълнителния лист, издаден от Пловдивския окръжен съд, и да получи сумите по него, като осъществи процесуално представителство. Ръкописният текст, с който били изпълнени полетата за данни в договора за правна защита и съдействие, и подписът срещу реквизита „АДВОКАТ” в долния десен край на договора за правна защита и съдействие били изпълнени собственоръчно от подсъдимия. Подписите срещу реквизита „КЛИЕНТ” в долния ляв ъгъл на договора за правна защита и съдействие и срещу реквизита „С УВАЖЕНИЕ” на подадената от подсъдимия от името на св.М. молба до Окръжна следствена служба Стара Загора не били изпълнени собственоръчно от св.М.. Химикалната паста, с която бил изпълнен ръкописния текст в полетата за данни в договора за правна защита и съдействие, и химикалната паста, с която били изпълнени подписите срещу реквизитите „КЛИЕНТ” и „АДВОКАТ” в договора за правна защита и съдействие, имали един и същ органичен състав. След като преводът на присъденото в полза на св.М. обезщетение, възлизащо към онзи момент с натрупаната лихва на 8307,16 лева, бил разрешен от Висшия съдебен съвет, св.Д.Я.Г., работеща по това време като главен счетоводител на Окръжна следствена служба Стара Загора, пуснала платежно нареждане към обслужващата ги банка за изплащане на обезщетението по сметката, която подсъдимият й бил казал, но от банката отказали да извършат превода, тъй като посочената им сметка на отговаряла на името на св.М.. Тогава св.Г. се свързала по телефона с подсъдимия и той й продиктувал негова лична сметка в „Райфайзенбанк” ЕАД, по която да бъде преведена сумата и която св.Г. записала с химикал върху молбата, подадена на 11.04.2006 год. до Окръжна следствена служба Стара Загора от името на св.М.. На 11.05.2006 год. св.Г. изготвила и пуснала ново платежно нареждане, по силата което на 12.05.2006 год. сумата от 8307,16 лева, представляващо дължимото на св.М. обезщетение по издадения на 28.03.2006 год. от Пловдивския окръжен съд изпълнителен лист, постъпила от сметката на Окръжна следствена служба Стара Загора по сметката на подсъдимия. Въпреки че получил обезщетението на св.М. по сметката си, подсъдимият не е изплатил до момента на св.М. обезщетението му, било то цялото или част от него.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:

обясненията на подсъдимия А.М.Д. и показанията на свидетелите Абулсалам М., Д.Я.Г., П.Г.К., В.К.П. и Деляна Димитрова Русева, дадени в хода на съдебното следствие;

показанията на св.Абулсалам М., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2, предложение второ от НПК;

проведените в хода на съдебното следствие очни ставки между св.Абулсалам М., от една страна, и подсъдимия А.М.Д. и св.Деляна Димитрова Русева, от друга страна;

заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза за почерково и техническо изследване № 162 от 24.06.2007 год., изслушано в хода на съдебното следствие, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено;

заключението на изготвената и изслушана в хода на съдебното следствие допълнителна криминалистическа експертиза на писмени доказателства № 97 от 05.03.2010 год., неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено;

приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства - писмо изх.№ 1614 от 23.02.2010 год. на Директора на РИОКОЗ-Пловдив, справки за съдимост рег.№ 1141 от 17.03.2010 год., рег.№ 1709 от 22.04.2010 год. и рег.№ 2443 от 09.06.2010 год. на РС-Стара Загора, издадени след извършени справки в Бюрото за съдимост при РС-Пловдив, протокол № 17 от 27.06.2007 год. на АС към АК-Пловдив, постановление № 177 от 17.10.2002 год. на АС на АК-Пловдив, решение от 21.05.2007 год. по дисциплинарно дело № 6/2007 год. по описа на дисциплинарния съд при АК-Пловдив и отговор на нотариална покана с нотариална заверка от 25.10.2006 год. на нотариус Светлозар Йорданов;

протоколите и другите материали, приложени към досъдебното производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК - договор за правна помощ и пълномощно от 05.10.2006 год., платежно нареждане от 11.05.2006 год. до „Булбанк” АД, молба от А.М. до Началника на ОСС-Стара Загора, договор за правна защита и съдействие № 007001 от 2005 год. без дата, изпълнителен лист от 28.03.2006 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.дело № 192/2001 год., извлечение за суми на ОСС-Стара Загора за периода 10.11.1997 год. - 08.05.2006 год., декларация от А.М. с дата 02.09.2004 год., разписка от 22.05.2007 год. за сумата от 400 лева, споразумение между А.М. и А.М.Д. без дата за сумата от 8000 лева, протокол за снемане на образци от подпис за сравнително изследване от 05.06.2007 год., декларация от 12.06.2007 год. от Абулсалм Мунажед, прокол за снемане на образци от подпис за сравнително изследване от 12.06.2007 год., писмо рег.№ 15209 от 05.06.2007 год. на СЗКИ при ОДП-Стара Загора, преводно нареждане/вносна бележка до „ПроКредит Банк” АД от 20.05.2009 год., касов превод към бюджет от 20.05.2009 год., решение от 17.03.2009 год. на Старозагорския районен съд по ч.н.дело № 519/2009 год., договор за банков кредит от 10.02.2006 год. на „Райфайзенбанк” ЕАД, извлечение от сметката на А.Д. BG15RZBB91551019611519 за периода 10.02.2006 год. - 13.04.2009 год., справка от 27.01.2009 год. за А.М.Д. по повод общодържавно издирване за принудително довеждане, протокол за личен обиск на лице от 27.01.2009 год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на А.М.Д. от 22.06.2009 год., приемо-предавателен протокол от 23.06.2009 год. и извлечение от входящия регистър на ОСС-Стара Загора за 11.04.2006 год..

В случая между доказателствата по делото са налице съществени противоречия относно това:

от кого и как св.Г. е узнала банковата сметка на подсъдимия, по която впоследствие е било преведено присъденото и дължимо на св.М. обезщетение;

св.М. упълномощавал ли е подсъдимия да получи от Окръжна следствена служба Стара Загора обезщетението му и знаел ли е предварително, че изпълнителният лист, издаден в негова полза от Пловдивския окръжен съд, е бил предаден от св.К. на подсъдимия, за да може последният задвижи процедурата по получаване на обезщетението;

подсъдимият, след превеждане по негова сметка на обезщетението на св.М., предал ли е на последния цялата или част от сумата, съставляваща обезщетението, и ако не – имал ли е правно основание за това.

За да приеме, че св.Г. е узнала именно от подсъдимия банковата му сметка, по която впоследствие е било преведено присъденото и дължимо на св.М. обезщетение, съдът кредитира с доверие в тази им част показанията на св.Г., тъй като намира същите за логични и правдоподобни, докато версията на подсъдимия в тази насока е не само нелогична и неправдоподобна, но и изградена върху предположения /същият твърди, че е държал номера на банковата си сметка върху бюрото си и всеки е имал достъп до нея, а в кантората, в която е работил, е била обитавана от още двама души, единият от които според него вероятно е дал на св.Г. номера на банковата му сметка/, поради което и съдът не я кредитира с доверие.

За да приеме, че св.М. не е упълномощавал подсъдимия да получи от Окръжна следствена служба Стара Загора обезщетението му и не е знаел предварително, че изпълнителният лист, издаден в негова полза от Пловдивския окръжен съд, е бил предаден от св.К. на подсъдимия, за да може последният до задвижи процедурата по получаване на обезщетението, съдът кредитира с доверие в тази им част показанията на св.М., тъй като липсата на пълномощно и незнанието на определено обстоятелство представляват отрицателни факти и доказателствената тежест за опровергаването им е на подсъдимия, който твърди обратното. Последният обаче не успя да докаже, че св.М. е знаел за предприетите от него действия за получаване на обезщетението му и че е бил упълномощен от него за това. На първо място – показанията на св.К., който е дал изпълнителния лист на подсъдимия, не позволяват недвусмислен извод в едната или другата посока, тъй като в тази им част не са достатъчно категорични: „Не мога да си спомня дали А.М. знаеше, че съм дал изпълнителния лист на Наско, може и да съм го уведомил за това”. На второ място – вярно е, че св.Русева твърди, че е присъствала, когато подсъдимият е дал на св.М. да подпише документи, сред които и пълномощно, но показанията й в тази им част не позволяват категоричен извод за тяхната достоверност, тъй като св.Русева изрично заяви, че не е чела самите документи и пълномощното. Възможно е, разбира се, да не става въпрос за пълномощно, а за инкриминирания договор за правна защита и съдействие, тъй като и двата документа са бланкови и визуално изглеждат по един и същ начин, а св.Русева твърди, че „…Пълномощното беше малка бланка като бланките на адвокатските пълномощни…”, но тази възможност също следва да бъде изключена, тъй като според св.Русева т.нар. „пълномощно” е било предварително попълнено и оставено от подсъдимия на св.М. да го подпише, след което - известно време по-късно - подсъдимият се върнал и взел от св.М. подписаното вече „пълномощно”, а според заключението на комплексната експертиза за почерково и техническо изследване № 162 от 24.06.2007 год. химикалната паста, с която са били изпълнени ръкописния текст в полетата за данни и подписа срещу реквизита „АДВОКАТ” в договора за правна защита и съдействие, и химикалната паста, с която е бил изпълнен подписа срещу реквизита „КЛИЕНТ” в договора за правна защита и съдействие, имат един и същ органичен състав. На трето място – твърдението на подсъдимия, че е бил упълномощен от св.М. да получи обезщетението му, се опровергава и от показанията на св.Г., които в тази им част изцяло подкрепят показанията на св.М., че не е упълномощавал подсъдимия да получава обезщетението му /св.Г., след като й беше предявен инкриминирания договор за правна защита и съдействие, изрично заяви, че това е документът, който подсъдимият й е представил с молбата за изплащане на обезщетението и който тя е приела за пълномощно/.

За да приеме, че след превеждане по негова сметка на обезщетението на св.М. подсъдимият не е предал на последния нито цялата, нито част от сумата, съставляваща обезщетението, и не е имал правно основание за това, съдът кредитира с доверие показанията на св.М., тъй като неполучаването на част или цялото обезщетение също представлява отрицателен факт, който св.М. няма как да докаже и следователно доказателствената тежест за опровергаването им е на подсъдимия, който твърди обратното. Последният обаче не успя да докаже и твърденията си в тази насока: същият твърди, че бил изплатил на св.М. 3000 лева от дължимото му обезщетение, а останалата част задържал, прихващайки задължението на св.М. към него и останалите адвокати, ангажирани по гражданското му дело, съставляващо договорено възнаграждение за оказаната му правна помощ. Като база, въз основа на която съдът би могъл да направи извод в подкрепа на тези твърдения на подсъдимия, не биха могли да бъдат ползвани приложените на л.53 и л.54 от досъдебното производство споразумение и декларация без дата, макар и от заключението на комплексната експертиза за почерково и техническо изследване № 162 от 24.06.2007 год. да се установи, че са били подписани собственоръчно от св.М.. На първо място – споменатото споразумение не удостоверява извършено плащане, а само поето задължение за плащане в срок до 60 дни. На второ място – според споменатата декларация отношенията между подсъдимия и св.М. са били уредени в дух на взаимно разбирателство и св.М. декларира, че няма финансови претенции към подсъдимия относно издадения на негово име изпълнителен лист за вземания от ОСС-Стара Загора, но не удостоверява кога и как точно са били уредени тези отношения. Освен това, съдържанието на цитираната декларация беше оборено от приетия като писмено доказателство в хода на съдебното следствие отговор на нотариална покана – л.87 от съдебното производство, от който става ясно, че отношенията между подсъдимия и св.М. относно обезщетението, изплатено от Окръжна следствена служба Стара Загора, не са уредени и между тях е бил и е налице спор в тази насока. Не могат да бъдат кредитирани с доверие и обясненията на подсъдимия в частта им, според която той е изплатил на св.М. 3000 лева от дължимото му обезщетение, а останалата част задържал, прихващайки задължението на св.М. към него и останалите адвокати, ангажирани по гражданското му дело, съставляващо договорено възнаграждение за оказаната му правна помощ. Това е така, защото от една страна подсъдимият твърди, че е изплатил на св.М. сумата от 3000 лева на части и срещу разписки, които представил на досъдебното производство, но такива липсват към досъдебното производство, а липсват и данни да са били представяни /що се отнася до разписката за сумата от 400 лева с дата 22.05.2007 год. следва да се отбележи, че според заключението на комплексната експертиза за почерково и техническо изследване № 162 от 24.06.2007 год. същата не е била подписана от св.М./, от друга страна – установи се, че подсъдимият не е бил упълномощен да представлява св.М., както по гражданското дело на Пловдивския окръжен съд /по това дело процесуални представители на св.М. са били единствено и само свидетелите К. и П./, така и пред Окръжна следствена служба Стара Загора - за получаване на обезщетението му, като същевременно показанията на свидетелите П. и К. опровергават и твърденията на подсъдимия, че е имало устна уговорка за конкретен размер на адвокатското възнаграждение, което св.М. да заплати след приключване на гражданското дело в негова полза.

В останалата им част /необсъдена поотделно по-горе/ между доказателствата по делото не са налице противоречия /ако пък и да са налице такива – те са несъществени, т.е. не касаят съставомерни обстоятелства и факти/, поради което и съдът намира, че не са налага тяхното поотделно обсъждане в тази им част.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че през периода 11.04.2006 год. – 12.05.2006 год. в гр.Стара Загора подсъдимият А.М.Д. чрез използване на неистински документи /договор за правна защита и съдействие серия А № 007001 на Пловдивска адвокатска колегия и молба до Началника на ОСС-Стара Загора от името на Абулсалам М./ получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 8307,16 лева, собственост на Абулсалам М., с намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав по чл.212, ал.1 от НК.

За да приеме, че инкриминираните документи са неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, съдът взе предвид обстоятелството, че на същите е бил предаден вид, че представляват писмени изявления на св.М., който обаче, видно от изложената по-горе фактическа обстановка, не ги е подписвал, т.е. тези документи не представляват негови писмени изявления.

За да приеме, че подсъдимият е получил без правно основание присъденото от Пловдивския окръжен съд в полза на св.М. обезщетение, съдът взе предвид обстоятелството, че, видно от изложената по-горе фактическа обстановка, подсъдимият не е бил упълномощаван от св.М. за това, нито пък между тях е имало устна уговорка в тази насока. Вярно е, че без надлежно пълномощно процесното обезщетение не е следвало да бъде привеждано по сметка на подсъдимия, но е факт, че това е станало и то само въз основа на инкриминираните документи и изпълнителния лист, представени от подсъдимия, поради което за съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние е без значение наличието на данни, обуславящи евентуална дисциплинарна или друг вид отговорност за лицата, наредили извършването на процесния банков превод от името на Окръжна следствена служба Стара Загора без наличието на надлежно пълномощно.

За да признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил престъпното си деяние под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал неистинността на инкриминираните документи, макар и в хода на съдебното следствие да не беше установено лицето, което ги е подписало от името на св.М., както е съзнавал и това, че няма правно основание да претендира да получи присъденото на св.М. обезщетение от името на последния /от една страна, както вече беше отбелязано, химикалната паста, с която е бил изпълнен ръкописния текст в полетата за данни в договора за правна защита и съдействие, и химикалната паста, с която са били изпълнени подписите срещу реквизитите „КЛИЕНТ” и „АДВОКАТ” в договора за правна защита и съдействие, са имали един и същ органичен състав, но докато ръкописният текст в полетата за данни в договора за правна защита и съдействие и подписът в този договор срещу реквизита „АДВОКАТ” са били изпълнени от подсъдимия, то подписът в споменатия договор срещу реквизита „КЛИЕНТ” не е бил положен от св.М.; от друга страна, подсъдимият е представил лично инкриминираните документи с пълното съзнание за произтичащите от това последици, тъй като е бил юрист, упражняващ адвокатска професия, без обаче да е бил упълномощен за това от св.М. и без дори да го е уведомил и да получи съгласието му за тези си действия/.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:

принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК;

разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК в редакцията й към датата на извършване на деянието, явяваща се по-благоприятен закон за подсъдимия по смисъла на чл.2, ал.2 от НК и предвиждаща за извършеното престъпление наказание „лишаване от свобода до осем години”;

наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за каквито съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия според справките му за съдимост, приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие, и сравнително дългия период от време – малко повече от четири години, изминал от извършване на деянието до постановяване на присъдата, париращ в известна степен ефективното постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК;

наличното отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, за каквото съдът отчете високата обществена опасност на деянието с оглед на размера на причинените имуществени вреди – 8307,16 лева, които не са възстановени и до момента, пък било то и частично, и с оглед на обстоятелството, че при извършване на деянието си подсъдимият е злоупотребил с качеството си на адвокат, подкопавайки по този начин общественото доверие в адвокатската професия.

Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки съотношението между тях и наличното в случая отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно „лишаване от свобода” за срок от три години.

Съдът намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда наказание, но че именно с тази цел следва му бъде определен изпитателен срок с максималната допустима от закона продължителност, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното му наказание за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 352,90 лева.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената по-горе фактическа обстановка;

са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец имуществени вреди и причинна връзка между тях;

гражданският иск е доказан до претендирания от ищеца размер, тъй като подсъдимият не е изплатил на ищеца нито част от обезщетението му, което е получил, и не е имал правно основание да задържи същото.

Предвид гореизложеното съдът уважи гражданския иск като основателен и доказан до претендирания от ищеца размер – 8307,16 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането /12.05.2006 год./ до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода от делото съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител и сумата от 2500 лева, представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение на повереник.

Осъди съди подсъдимия да заплати на Държавата и сумата от 332,29 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.

ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: