СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми февруари две хиляди и десета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5005 по описа за 2009 година

Производството е образувано по искова молба „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора против „Топ-Дрилинг” ООД Стара Загора, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, относно установяване, по отношение на ответника, неистиността на документ - акт обр.19 съставен на 28.11.2005г.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело за заплащане на сумата 36296,73лв., присъдена с решение по в.т.д. №1108/2008г. на Апелативен съд гр. Пловдив и представляваща неизплатена цена на СРМ по договор №82/28.10.2005г. с изпълнител „Топ-Дрилинг” ООД. По повод получаване на призовката за доброволно изпълнение в ищцовото дружество била извършена проверка, при която се установило, че претенцията на ответното дружество се базирала изцяло на акт обр.19 за установяване на СМР, който бил съставен на 28.11.2005г. Твърди се, че в рамките на воденото исково производство по гр.д. 510/2006г. на СтОС, което било предмет на въззивната проверка по дело №1108/2008г. на Апелативен съд гр. Пловдив, се установило, че лицето подписало протокола обр.19 не било ходило на място и не било извършвало проверка относно вида и количеството описани в него СМР, както и, че актът е пристигнал при него вече подписан от управителя на „ВиК” ЕООД. Твърди се още, че описаните в документа СМР били фактически извършени от не от фирмата ответник, а със средства и работници на ищцовото дружество. Поради тези обстоятелства се поддържа, че съставеният акт обр.19 бил неистински документ, тъй като удостовереното с него не отговаряло на действителното фактическо положение, като се иска това да бъде установено по отношение на ответника с решението по делото.

Съдът, след като извърши проверка на исковата молба съобразно чл.130 ГПК намери, че предявения с нея иск е недопустим.

Искът уреден в чл.124, ал.4 ГПК е разновидност на иска за установяване на факти, като за воденото му страната следва да има правен интерес. Предмет на този иск е истиността на документа, като съдържанието на понятието „истинност” е същото, като вложеното от законодателят в чл.193, ал.1 ГПК, уреждащ оспорването на истинността на документ в хода на производството, по повод представянето му като доказателство по делото. Чрез производството по оспорване по чл.193 ГПК страната се брани срещу обвързващата съда доказателствена сила на официалните документи. Съобразно чл.179, ал.1 ГПК, такива са тези издадени от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред. Само те съставляват доказателство за изявленията пред него и извършените от него и пред него действия. В случая предмет на предявения иск не е официален, а частен свидетелствуващ документ, който не обвързва съда относно отразените в него обстоятелства. Тях той следва да прецени по вътрешно убеждение, съобразно всички събрани в хода на делото доказателства /в този смисъл - Решение №376/13.05.2004г. по гр.д. №1659/2003г. на ВКС, І, т.о., Определение № 163 от 16.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 69/2009 г., II т. о., ТК/. Следователно не е налице необходимост, да се доказва в нарочно исково производство, че отразените в този документ обстоятелства са неистински. Тоест в случая не е налице и хипотезата, при която е допустимо в паралелен процес и по исков път страната, пропуснала срока за упражняване на правото на оспорване по чл.193 ГПК да докаже неистинността на документа.

Извън горното, следва да се отбележи още и това, че видно от мотивите към представеното решение по т.д. №510/2006г. на СтОС, „ВиК”ЕООД, позовавайки се на чл.154 ГПК/отм./, е инициирало проверка на съдържанието на документа, като в тази връзка съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, включително и чрез разпит на сочената в исковата молба свидетелка. Следователно страната е упражнила процесуалните си права в исковото производство, водено по повод за заведения срещу нея иск за сумата 36296,73 лева, по който са били образувани споменатите по-горе дела на Старозагорския окръжен съд и Апелативен съд Пловдив.

От изложеното по-горе се налага извод, че за страната липсва интерес от водене на иска, поради което производството се явява недопустимо. Съобразно чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а делото прекратено.

Мотивиран така съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА, на осн. чл.130 ГПК, поради недопустимост, исковата молба с вх.№22396/03.11.2009г., подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора против „Топ-Дрилинг” ООД Стара Загора, за установяване на осн. чл.124, ал.4 ГПК, неистинността на документ - акт обр.19 от 28.11.2005г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №5005/2009г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването, пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: