М
О Т И В И
към
присъда № 64 от 12.03.2010 година
по
н.о.х.дело № 2160/2009 година
по описа
на Старозагорския районен съд:
Обвинението
/съобразно направеното в хода на съдебното следствие изменение по реда на
чл.287 от НПК/ против подсъдимия Т.Д.Д., ЕГН **********,*** 2007 година в град
Стара Загора след предварителен сговор с М.С.С., като съизвършители,
чрез използване на техническо средство /отвертка и чук/ отнел чужди движими
вещи – 1 брой мъжки ръчен часовник „CASIO”, 1 брой златен медальон
със син камък аквамарин с тегло от
Обвиненията
/имайки предвид направеното в хода на съдебното следствие по реда на чл.287 от
НПК изменение на обвинението по чл.195, ал.1 от НК/ против подсъдимия М.С.С.,
ЕГН **********,*** 2007 година в град Стара Загора след предварителен сговор с Т.Д.Д.,
като съизвършители, чрез използване на техническо
средство /отвертка и чук/ отнел чужди движими вещи – 1 брой мъжки ръчен часовник „CASIO”, 1 брой златен медальон
със син камък аквамарин с тегло от
през периода
м.юни – м.август 2007 година в гр.Стара Загора, без да има надлежно
разрешително, придобил, държал и предал на Г.М.Г. огнестрелно оръжие /пистолет,
марка „Макаров”, калибър
В съдебно
заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният
от пострадалия И.К.И. солидарно против подсъдимите Т.Д.Д. и М.С.С. граждански
иск за сумата от 3403,70 лева /съобразно направеното в хода на съдебното
следствие на основание чл.88, ал.1 от НПК във връзка с чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска чрез увеличение на размера му/, представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие на отнетите му
от подсъдимите през м.юни в гр.Стара Загора движими вещи, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, а пострадалият И.К.И. беше конституиран като граждански
ищец и частен обвинител в наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло обвиненията и пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като за извършеното от тях
престъпление по чл.195, ал.1 от НК им бъдат наложени еднакви по вид и размер
наказания – „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на които да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, а
за извършеното престъпление по чл.339, ал.1 от НК на подсъдимия С. да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три години. Моли наказанията на подсъдимия
С. да бъдат кумулирани, като му бъде определено и
наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях. Счита, че
гражданският иск за доказан по основание и размер, и моли същият да бъде уважен
изцяло.
Гражданският
ищец и частен обвинител И.К.И. и повереникът му адв.Р.М. считат, че обвиненията против подсъдимите са
доказани по безспорен и несъмнен начин, и поддържат становището на прокурора
относно вида и размера на наказанията. Молят гражданският иск да бъде уважен
изцяло, като основателен и доказан.
Адв.Т.В. в качеството му на защитник на подсъдимия Т.Д.Д.
по пълномощно оспорва обвинението против последния, като пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Не изразява изрично становище по гражданския иск, но
предвид пледоарията му за оправдателна присъда спрямо подзащитния
му следва да се приеме, че в последната имплицитно се съдържа и искане за
отхвърляне на гражданския иск по отношение на подсъдимия Д., като
неоснователен.
Адв.Д.Л. в качеството й на защитник на подсъдимия М.С.С. по
пълномощно оспорва обвинението по чл.195, ал.1 от НК против последния само по
отношение на част от вещите, предмет на това престъпление, а обвинението против
него по чл.339, ал.1 от НК оспорва изцяло. Пледира подзащитният
й да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1 от НК
само за вещите, за които признава, че са били отнети, и респективно оправдан по
това обвинение за останалите инкриминирани вещи, като му бъде наложено минимално
наказание с изпитателен срок от три години, както и да бъде изцяло оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Моли гражданският
иск да бъде уважен по отношение на подсъдимия С. до размера, съответстващ на
стойността на вещите, за които е налице признание за отнемането им от страна на
подзащитния й.
Подсъдимият Т.Д.Д.
не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, с изключение на обясненията му
при предявяване на веществените доказателства, и поддържа изцяло пледоарията на
защитника си, като в последната си дума изрично заявява, че не се признава за
виновен, и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М.С.С. дава обяснения по
повдигнатите му обвинения, имащи характер на самопризнания за част от вещите,
предмет на обвинението по чл.195, ал.1 от НК, като не се признава за виновен по
обвинението по чл.339, ал.1 от НК. Поддържа изцяло пледоарията на защитника си,
а в последната си дума не изразява изрично и конкретно становище или искане по
отношение на присъдата в наказателната или гражданската й част.
Съдът, като
прецени събраните доказателства по делото и обсъди становищата и доводите на
страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Т.Д.Д.
е бил осъждан за престъпление по чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК с присъда по н.о.х.дело №
14/2007 година на Районен съд Стара Загора, влязла в сила на 18.01.2007 год., като
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК му е било наложено наказание „пробация” – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от седем месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от седем месеца, изтърпяно на 29.08.2007 год., предвид което деянието
му, за което е предаден на съд по настоящото н.о.х.дело, се явява извършено от
него в условията на повторност по смисъла на чл.28 от
НК.
Подсъдимият М.С.С.
живеел и продължава да живее съвместно с родителите си /св.Донка Кирева
Стойнова и св.Стойно Маринов С./***. Дълги години в дома им живял и св.И.К.И. -
вуйчо на подсъдимия С. /брат на майка му – св.Стойнова/, но през 2007 год.
същият вече живеел на съпружески начала със св.Елена Славова Студенкова в жилището на последната. Въпреки обаче, че се
бил отделил от домакинството на сестра си, св.И. продължавал да има ключ от жилището
им, в което бил оставил металната си каса – в нея той държал заключени личното
си оръжие и боеприпаси /св.И. бил военен/, както и ръчен часовник и множество златни
накити, събирани от него /закупувани лично или подарявани от близки и познати/
с цел да бъдат продадени, за да си набави средствата, необходими му за
предстоящата му и наложителна бъбречна трансплантация.
Към времето на
извършване на деянието по чл.195, ал.1 от НК, за което подсъдимите С. и Д. са
предадени на съд по настоящото н.о.х.дело – м.юни 2007 год., св.И. поддържал
близки отношения със семейството на сестра си, съответстващи на родствената им
връзка, и им ходил на гости, включително и придружаван от св.Студенкова, на която при някои от тези им посещения
показвал и съдържанието на металната си каса.
През 2007 год.
подсъдимият Т.Д.Д., подсъдимият М.С.С. и св.Л.Т.Ж. били съученици и поддържали
приятелски отношения. В хода на водените между тях разговори подсъдимият С.
многократно споделял с останалите двама, че в дома му неговият вуйчо държал златни
накити в метална каса, която била заключена. Тъй като тримата имали намерение
да си закупят лек автомобил за общо ползване, у тях се зародила идеята, че в
случай на нужда биха могли да разбият касата на св.И. и да вземат намиращите се
вътре златни накити, за да ги продадат и така да се сдобият с необходимите им за
закупуването на автомобила средства.
В края на
учебната 2006/2007 год. св.Ж. и подсъдимият Д. споделили с подсъдимия С., че се
продавала някаква „Лада” за 300 лева, която биха могли да закупят. Вследствие
на тази появила се конкретна възможност на неустановен в хода на разследването
ден в края на м.юни 2007 год. двамата подсъдими, обсъждайки за пореден път откъде
биха могли да набавят средствата за закупуването на въпросния автомобил, взели
окончателно решение да разбият касата на св.И. и да вземат намиращите се в нея
златни накити, за да ги продадат. По тази причина подсъдимите отишли в дома на
подсъдимия С. и след като се уверили, че родителите на последния ги няма,
пристъпили към изпълнение на решението си. С помощта на отвертка и клещи,
понеже не намерили чук, подсъдимите успели да отворят касата като разбили
ключалката й, насилвайки я с отвертката, по която удряли с клещите, използвани
от тях вместо чук. Когато отворили касата, подсъдимите установили наличието на
множество златни накити в нея, но взели само част от тях, тъй като сметнали, че
срещу последните ще успеят да получат необходимите им пари за закупуването на
автомобила. С взетите от касата златни накити подсъдимите се придвижили в
централната част на града, където ги продали в неустановен в хода на
разследването бижутерски магазин, но получили срещу
тях сумата от 100 лева.
На следващия
ден сутринта подсъдимите се срещнали със св.Ж. в двора на училището, в което
учили, и му разказали за извършеното предния ден от тях, както и че срещу
златните накити, които били взели и продали получили само 100 лева. Тъй като
тази сума била недостатъчна, за да закупят желания от тях автомобил, тримата
взели решение да вземат и останалите златни накити от касата на св.И.. В
изпълнение на решението си те отишли в дома на подсъдимия С. и след като се
уверили, че ги няма родителите му, взели от разбитата вече каса останалите
златни накити, като подсъдимият С. взел за себе си и оръжието с боеприпасите, които
вуйчо му държал в касата - пистолет, марка „Макаров”,
калибър
Освен златните
накити и оръжието с боеприпасите си св.И. държал в касата си и мъжки ръчен
часовник „CASIO”, който подсъдимите също взели и се разпоредили с него по неустановен в
хода на разследването начин.
По описания
начин подсъдимите на два пъти – първия ден само двамата, а втория ден и с
участието на св.Ж. – отнели намиращите се в касата на св.И. вещи, а именно 1
брой мъжки ръчен часовник „CASIO”, 1 брой златен медальон със син камък аквамарин
с тегло от
Извършената
кражба от касата на св.И. ***007 год. от св.Стойнова, когато същата отворила
шкафа, в който се намирала касата на брат й, и установила, че касата му е
разбита, за което уведомила органите на полицията.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза от 17.04.2007 год. и обясненията на експерта
Р.Н.И., изслушано в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието от съда
с корекциите в него, направени от експерта И. при изслушването й, като
компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че общата пазарна
стойност на отнетите от касата на св.И. златни накити и мъжки ръчен часовник,
посочени по-горе, към датата на отнемането им възлиза на 3017,90 лева.
Както вече беше
посочено, подсъдимият С. взел за себе си огнестрелното оръжие и боеприпасите на
вуйчо си и макар да нямал разрешително за придобиването, носенето и
съхранението им, ги задържал до момента, когато един ден в началото на месец
август 2007 год. отишъл в магазина за плодове и зеленчуци на св.Г.М.Г.,***, в
който живеел подсъдимия С., и му ги показал. Св.Г. познавал подсъдимия С. от няколко
години и имал впечатление, че е много лекомислен, поради което решил, че е
опасно той да се разхожда с боен пистолет и патрони за него, и му ги взел с
намерението да ги предаде на майката на подсъдимия С., когато дойде в магазина
му да пазарува. Много скоро след това обаче – на 09.08.2007 год., тъй като
кражбата на вещите от касата на св.И. била разкрита, подсъдимият завел св.П.Я.П.
с друг негов колега /и двамата служители на полицията/ в магазина на св.Г.,
където последният им предал оръжието с боеприпасите, които преди това бил взел
от подсъдимия С.. Вместо да се състави на място протокол за изземването им или
за предаването им от св.Г., такъв бил съставен впоследствие - след като полицаите
и подсъдимият С. се върнали в сградата на РПУ-Стара Загора, като при това
същият бил оформен като протокол за доброволно предаване на посочените вещи от
страна на подсъдимия С..
От заключението
на съдебно-балистическата експертиза № 255 от
31.07.2008 год., изслушано в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието
от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че:
отнетият от
касата на св.И., задържан от подсъдимия С. и предаден впоследствие от него на
св.Г. пистолет, иззет от последния от органите на полицията, представлява
стандартен пистолет „Макаров” с фабр.№
AD
38 2041, калибър 9х18 мм, произведен в България от „ARSENAL” гр.Казанлък, като
същият е технически изправен, годен е за стрелба и може да поразява живи цели;
отнетите от
касата на св.И., задържани от подсъдимия С. и предадени впоследствие от него на
св.Г. боеприпаси, иззети от последния от органите на полицията, представляват
92 броя стандартни патрони, калибър 9х18
мм /„Макаров”/, произведени фабрично и годни да
осъществят функциите, за които са предназначени – да произвеждат изстрели и да
поразяват живи цели.
Изложената фактическа обстановка се
установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както
следва:
обясненията на
подсъдимия С. и показанията на свидетелите И.К.И., Л.Т.Ж., Г.М.Г., П.Я.П.,
Донка Кирева Стойнова, Елена Славова Студенкова и
Стойно Маринов С., дадени в хода на съдебното следствие;
проведените в
хода на съдебното следствие очни ставки между св.Студенкова
и св.Стойнова, между св.Студенкова и св.С., между
подсъдимия С. и св.Г., между подсъдимия С. и св.Ж. и между подсъдимия С. и св.П.;
заключенията на
съдебното-икономическата експертиза и съдебно-балистическата
експертиза, цитирани по-горе;
приетите в хода
на съдебното следствие писмени доказателства – справки за постоянните и
настоящи адреси на подсъдимите и пострадалия, справки за съдимост на
подсъдимите, преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия Д. и справки за
изтърпените и търпените от подсъдимите наказания;
протоколите и другите
документи от значение за изясняване
на обстоятелствата по делото, приложени
към досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на
чл.283 от НПК - протокол за доброволно
предаване от 09.08.2007 год., разписка от 15.08.2007 год., разрешение № 2053 от 08.12.2004 год. за съхраняване
на боеприпаси, разрешение за носене
и употреба на огнестрелно оръжие с.СТ № 0212215, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия
Д. от 21.12.2007 год., декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия С. от 21.12.2007 год.;
веществените
доказателства - пистолет „Макаров” кал.9х18 мм с
пълнител, сер.№ AD 38 2041, 62 броя
патрони кал.9х18 мм и 25 броя гилзи от патрони кал.9х18 мм, предявени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.284 от НПК, и дадените при предявяването им обяснения
от подсъдимия С., подсъдимия Д., св.И. и св.Г..
За да приеме,
че предмет на извършената кражба от касата на св.И. в дома на подсъдимия С., са
всички изброени по-горе вещи – мъжки ръчен часовник и множество златни накити, доколкото
са налице противоречия между гласните доказателства в тази насока, съдът изцяло
кредитира с доверие показанията на св.И., тъй като в тази им част същите са
изключително подробни и точни, а това обстоятелство намира своето житейско и
логическо обяснение във факта, че процесните вещи са
били събирани във времето от св.И. с цел да бъдат продадени, за да си набави необходимите
средства за бъбречна трансплантация, поради което с оглед на значението, което
са имали за него тези вещи, той е държал стриктен отчет и е имал точна
представа за тяхното количество и вид във всеки един момент. Освен това, в тази
им част показанията на св.И. кореспондират с останалите гласни доказателства,
всяко от които подкрепя показанията му за едни или други от отнетите му вещи,
описани от него, което представлява безспорна индиция
за цялостната им достоверност. Така, например, описаните от св.Ж. златни
накити, част от които съответстват по вид и на описаните от подсъдимия С. и
родителите му, както от св.Студенкова, кореспондират
по вид - златни пръстени, гривна и т.н. - с описаните от св.И. 1 брой златен
медальон със син камък аквамарин с тегло от
1 брой златен ланец „Картие”, 1 брой златна гривна
„Картие” и 1 брой златна плочка. Показанията на св.Студенкова
в частта им какви златни накити е виждала в касата на св.И. потвърждават
показанията на последния, че той е държал в нея 4 броя златни пръстени и златни
кръстчета. Вярно е, че св.Студенкова споменава за
едно златно кръстче, но следва да се
отчете изминалия период от време от момента, в който св.И. й е показал
наличността в касата си, до момента на извършване на кражбата. Показанията на
св.Стойнова и обясненията на подсъдимия С. потвърждават показанията на св.И. и
в частта им, че същият е държал в касата си и 1 брой мъжки ръчен часовник „CASIO”. Вярно е, че
св.Стойнова е видяла само кутийката на този часовник, но това е напълно
обяснимо като се има предвид, че тя е видяла вътрешността на касата едва след
като кражбата вече е била извършена, а подсъдимият С. твърди, че в кутийката от
часовник са били няколкото златни накити, за които признава, че са били отнети,
но обясненията му в тази им част следва да бъдат преценявани именно в
светлината на защитната му теза, доколкото същият отрича да са били отнемани повечето
от вещите, описани от св.И. – обяснения, които обаче се опровергават от вече изложеното,
включително и от показанията на св.Ж., който описва по вид повече златни накити от тези, които
подсъдимият С. твърди, че са били отнети. Що се отнася до съществуващите
противоречия между показанията на св.Стойнова и св.С., от една
страна, и показанията на св.Студенкова, от друга страна, в частта им споменавала
ли е последната на служителите на полицията при разкриването на кражбата какво
и колко злато е имало в касата на св.И., които не
бяха отстранени и в хода на проведените между тях очни ставки, съдът намира, че
следва да кредитира с доверие именно показанията на св.Студенкова, която
действително не би могла да каже нещо, което не знае, а липсват данни същата да
е знаела с точност какво и колко злато е имало в касата на св.И. към момента на извършване на кражбата /данните, че св.И. е показвал на св.Студенкова какво държи в касата си, се
отнасят за отрязък от време, предхождащ извършването на кражбата, но не
непосредствено преди извършването й/. Не води до различен от изложения вече извод
и обстоятелството, че златните накити, отнети от касата на св.И., са били продадени за значително ниска сума за тяхното
количество, т.е. от това обстоятелство не може да се направи извод, че отнетите
накити са били по-малко отколкото твърди св.И.. Това
е така, защото за лицето или лицата, закупили процесните накити, с оглед на възрастта
на продавачите им и количеството предлагани от тях накити е било ясно, че
същите са крадени, и те са се възползвали от това обстоятелство – именно затова
продажбите не са били оформено документално, а когато св.П. е бил заведен от
подсъдимия С. в бижутерския магазин, където са били
продадени накитите, работещите в магазина лица са отрекли да са закупували по
подобен начин каквито и да било накити. В заключение следва да се отбележи още,
че при извеждане на фактическите си изводи за вида и количеството на вещите,
отнети от касата на св.И., съдът не взе предвид
показанията на св.Г., независимо от съдържащите се в тях данни за златни
накити, които подсъдимият С. му бил показал, като му
казал, че отива да ги продаде – това е така, защото от една страна св.Г. изрично заяви, че не е разбрал откъде подсъдимият С. се е
сдобил с тези златни накити, а от друга страна – защото това е станало в
началото на м.август, т.е. далеч след извършването на кражбата, поради което и
съдът прие, че в показанията на св.Г. се съдържат
данни за златни накити с неустановен в хода на разследването произход, за които
липсват категорични доказателства, че са били част от накитите, отнети от
касата на св.И., и в този смисъл - придобити от подсъдимия Стойно по друг
/правомерен или неправомерен/ начин, нямащ вързка с конкретното обвинение и
неизяснен в хода на разследването.
За
да приеме, че кражбата на вещите от касата на св.И. и разпореждането
с тях са били извършени в рамките на два последователни дни съдът кредитира с
доверие в тази им част обясненията на подсъдимия С., тъй
като кореспондират в тази им част с показанията на
св.Ж.. Независимо, че последният отрича участието си в самото отнемане на част
от тези вещи, и показанията му се разминават с обясненията на подсъдимия С. в частта им кой именно е отнел вещите на втория ден от
извършването на кражбата, показанията на св.Ж. и обясеннията
на подсъдимия С. са еднопосочни
що се отнася до това, че вещите от касата на св.И. са
били отнети в два последователни дни, в рамките на които е било извършено и самото
разпореждане с тях. Вярно е, че в тази им част са налице противоречия между
обясеннията на подсъдимия С. и показанията на майка
му, според която синът й й бил казал, че вещите от касата на св.И. са били отнети в един ден, но продадени в рамките на два
дни, и в този смисъл – противоречия между показанията на св.Стойнова и св.Ж., но
доколкото показанията на св.Стойнова в тази им част
възпроизвеждат факти, които не са били възприети лично от нея, съдът намира, че
следва да бъдат кредитирани с доверие в тази им част именно обясненията на
подсъдимия С., още повече, че както вече беше
отбелязано, в тази им част същите кореспондират с показанията на св.Ж..
За
да приеме, че вещите от касата на св.И. са били
отнети от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители по описания по-горе
начин, съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия С., които в тази им част са неизгодни за него, доколкото същият
признава участието си в кражбата, и с нищо не допринасят за облекчаване на
положението му, доколкото същият сочи като свой съучастник подсъдимия Д., т.е.
не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение обясненията му в
тази им част. Освен това, в тази им част обясненията на подсъдимия С. намират покрепа в показанията на
родителите му, св.Ж. и св.П.. Същевременно, ако и показанията на свидетелите
Стойнови и св.П. да възпроизвеждат в тази им част
факти, узнати от тях именно от подсъдимия С. в разговори с него, т.е. без
присъствието на подсъдимия Д., то показанията на св.Ж.
позволяват да се направи недвусмислен извод в
подкрепа на обясненията подсъдимия С. за участието и на
подсъдимия Д. в извършването на кражбата, тъй като
последният е присъствал на разговора, в хода на който св.Ж. е узнал за разбиването
на касата на св.И. и отнемането на вещи от нея от страна
на двамата подсъдими, и с нищо не се е противопоставил на уличаването му в извършване
на кражбата, щото св.Ж. да остане с впечатление, че
той не е участвал в извършването й или най-малкото че оспорва участието си в
нея. Вярно е също така, че св.Ж. излага данни за участието на подсъдимия Д. само в първия ден от
извършването на кражбата, но противното би означавало да признае собственото си
участие в кражбата през втория на извършването й, а да се очаква това от него
би противоречало на всяка житейска логика.
За да
приеме, че на втория ден от извършването на кражбата при отнемането на вещите
от касата на св.И. и разпореждането с тях е участвал
и св.Ж. по описания вече начин, съдът отново кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия С. в тази им част. За да стигне до този
извод, съдът взе предвид мотивът за извършването на кражбата – закупуването на
автомобил за общо ползване не само от подсъдимите, но и от св.Ж., в подкрепа на което е и фактът, че именно с тази цел на св.Ж.
е била дадена част от цената, получена при продажбата на инкриминираните вещи –
обстоятелство, което не се оспорва и от него. Освен това, ако показанията на
св.Ж. в частта им, според която същият отрича да е
участвал в отнемането на вещи от касата на св.И., по обясними
и житейски оправдани причини да пораждат лигитимни съмнения в достоверността им
-
противното би означавало сам да уличи себе си
в извършването на престъпление, то липсват каквито и да било причини, пораждащи
подобни обосновани съмнения в достоверонстта на обясненията на подсъдимия С. в тази им част, които, както вече беше отбелязано, са
неизгодни за него, доколкото признава участието си в кражбата, и с нищо не
допринасят за облекчаване на положението му, доколкото сочи като свои съучастници
подсъдимия Д. и св.Ж.. Нещо повече: индиция за
достоверността на обясненията на подсъдимия С. в тази
им част представляват и показанията на родителите му. Вярно е, че последните в
тази им част /авторството на инкриминираната кражба/ възпроизвеждат факти,
узнати от тях в разговор с подсъдимия С., но същевременно
не могат да бъдат пренебрегнати и следва да бъдат преценявани в съвкупност с
останалите данни по делото в тази насока, а тази преценка в светлината на
изложеното води именно до посочения извод.
За
да приеме, че инкриминираната кражба е била извършена от подсъдимите не само
като съизвършители, но и след предварителен сговор – в изпълнение на
предварително взето от тях решение за извършването й, съдът взе предвид от една
страна посоченият вече мотив за извършване на кражбата, а от друга страна
фактът, че същите са знаели за наличието на златни накити в касата на св.И. - св.Ж.:
„Преди това
М. от много време говореше за това, че у тях има някаква каса, в която има
злато”, както и фактът, че тримата /подсъдимите и св.Ж./ са обсъждали
многократно нейното разбиване, който се потвърждава от проведената очна ставка
между подсъдимия С. и св.Ж. /вярно е, че св.Ж. отрича да са вземали решение за
разбиване касата, но, както вече нееднократно беше отбелязано, показанията на
този свидетел следва да бъдат преценявани в светлината на обстоятелството, че
би било житейски неправдоподобно да се очаква от него да признава неизгодни за
себе факти, уличаващи го пряко или косвено в извършване на престъпление/.
Имайки предвид изложените обстоятелства, съдът, преценявайки ги в съвкупност с
обясненията на подсъдимия С. в тази им част, намира последните за достоверни,
респективно – прие, че подсъдимите са извършили инкриминираната кражба в
изпълнение на предварително взето от тях решение за това с конкретна цел.
За да приеме,
че подсъдимият е придобил и държал през инкриминирания период от време оръжието
и боеприпасите на св.И., а впоследствие ги е предал на св.Г., от когото по-късно
служителите на полицията са ги иззели, съдът кредитира изцяло с доверие
показанията на свидетелите П. и Г. в този смисъл и показанията на св.Ж.,
отричащ да е вземал, да е държал и да се е разпореждал с въпросните вещи, понеже
в тази им част същите са непротиворечиви и кореспондират помежду си, като
взаимно се допълват. Респективно – не кредитира с доверие в тази им част
обясненията на подсъдимия С., възприемайки ги като защитна негова позиция, тъй
като в тази част от обясненията си подсъдимият С. твърди изгодни за себе си
факти, които обаче не намират подкрепа в останалия доказателствен
материал по делото, освен в показанията на родителите му /последните обаче, доколкото
не съставляват пряко доказателство в тази насока и липсват други доказателства
или дори индиции за тяхната достоверност, също не
могат да бъдат кредитирани с доверие, още повече, че в тази им част те съдържат не само факти, узнати в разговор
с подсъдимия С., но и факти, изгодни за последния, поради което в тази им част
показанията на тези свидетели следва да бъдат преценявани изцяло в светлината
на близката им родствена връзка с подсъдимия С., т.е. като показания на
заинтересовани от изхода на делото лица/.
В
останалата им част, ако и да са налице известни противоречия между
доказателствата по делото, същите са несъществени – не касаят съставомерни
факти и обстоятелства, поради което и съдът намира за безпредметно да ги
обсъжда поотделно, още повече, че съвкупната им преценка в светлината на
обсъдените поотделно по-горе съществени противоречия, недвусмислено сочи на
фактическа обстановка, съответстваща на приетата за установена от съда.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установената фактическа обстановка по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
през м.юни 2007
година в град Стара Загора подсъдимият Т.Д.Д. след предварителен сговор с М.С.С.,
като съизвършители, чрез използване на техническо
средство е отнел чужди движими вещи – 1
брой мъжки ръчен часовник „CASIO”, 1 брой златен медальон със син камък аквамарин
с тегло от
през м.юни 2007
година в град Стара Загора подсъдимият М.С.С. след предварителен сговор с Т.Д.Д.,
като съизвършители, чрез използване на техническо
средство е отнел чужди движими вещи – 1
брой мъжки ръчен часовник „CASIO”, 1 брой златен медальон със син камък аквамарин
с тегло от
през периода
м.юни – м.август 2007 година в гр.Стара Загора подсъдимият М.С.С., без да има
надлежно разрешително, е придобил, държал и предал на Г.М.Г. огнестрелно оръжие
/пистолет, марка „Макаров”, калибър
За да приеме,
че извършената от подсъдимите кражба не представлява маловажен случай по
смисъла чл.93, т.9 от НК /обстоятелство, което наред с предходното осъждане на
подсъдимия Д. обуславя квалификацията на извършеното от последния деяние по
чл.195, ал.1, т.7 от НК/, съдът взе предвид високия размер на причинените
вредни последици, механизмът на извършване на кражбата /разбиване на метална
каса/ и извършването й в два последователни дни, както и квалификацията й по
повече от едни квалифициращи признака на чл.195, ал.1 от НК, предвид които
обстоятелства конкретната кражба не може да бъде характеризирана с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид.
За да признае подсъдимите за виновни в
извършването на описаната по-горе кражба, квалифицирана по чл.195, ал.1 от НК, съдът
прие, че същата е била е извършена от тях при пряк умисъл, тъй като начинът на
извършването й /разбиване на метална каса чрез използване на техническо
средство/, наличието на предварителен сговор помежду им за това и последвалите
разпоредителни действия от тяхна страна с вещите, предмет на престъплението,
недвусмислено навеждат на извода, че двамата подсъдими са съзнавали, че отнемат
чужди движими вещи и се разпореждат с тях без съгласието на собственика им, от
което следва, че те са съзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са техните общественоопасни
последици и са искали настъпването им.
За да признае
подсъдимия С. за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление по
чл.339, ал.1 от НК, съдът прие, че същото е било извършено от него при пряк
умисъл, тъй като всеки е длъжен да познава закона и да съобразява поведението
си с неговите предписания, а изискването за разрешително, издаденото по
определен ред и от определен орган, за придобиване, държане и предаване на
трето лице на огнестрелни оръжия и боеприпаси е императивно и нормативно уредено
в ЗКВВООБ, поради което, доколкото липсват данни
подсъдимият С. да е притежавал такова разрешително, а и няма как да го е
притежавал, тъй като процесните оръжие и боеприпаси
са били лично притежание на вуйчо му, за което последният е имал надлежно разрешително, следва да се приеме, че подсъдимият С. е
съзнавал общественоопасния характер на това си
деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Респективно –
съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда по обвинението по чл.195, ал.1
от НК в частта му за кражба на 1 брой мъжки пръстен с тегло
В заключение
съдът намира за необходимо да бъде изрично отбелязано още, че:
макар и
обвинението по чл.195, ал.1 от НК да е за използване при извършване на кражбата
на отвертка и чук, а в хода на съдебното следствие да се установи, че за
извършването й са били използвани отвертка и клещи, това несъответствие е
несъществено, тъй като и в двата случая се касае за технически средства по
смисъла на чл.195, ал.1, т.4, предложение второ от НК и следователно не са
налице основания за съществено изменение на обвинението по реда на чл.287 от
НПК като необходима и задължителна предпоставка за постановяването на
осъдителен диспозитив по този квалифициращ признак, нито
пък в случая е наложително постановяването на изричен оправдателен диспозитив в тази насока;
независимо, че в
хода на съдебното следствие, видно от изложената фактическа обстановка, се
установи, че част от вещите, предмет на инкриминираната кражба, са били отнети
от подсъдимите в съучастие със св.Ж., съдът не би могъл едва с присъдата си да
признае подсъдимите за виновни в подобно съучастие, без да е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението в тази насока по реда на
чл.287 от НПК, а такова изменение в случая липсва, както междувпрочем
не е налице и съответно на това съучастие обвинение срещу св.Ж.;
независимо,
че в хода на съдебното следствие, видно от изложената фактическа обстановка, се
установи, че инкриминираната кражба е била извършена от подсъдимите в рамките
на два последователни дни, съдът не би могъл едва с присъдата си да признае
подсъдимите за виновни в извършването на кражба, квалифицирана като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, без да е налице съответно
изменение на обвинението в тази насока по реда на чл.287 от НПК, а такова
изменение в случая липсва, поради което, ако съдът би сторил това, той
неправомерно би отегчил положението на подсъдимите;
независимо, че в хода на съдебното следствие,
видно от изложената фактическа обстановка, се установи, че инкриминираната
кражба е била извършена от подсъдимите не само чрез използване на техническо
средство, но и чрез разбиване или най-малкото повреждане на металната каса
/разбиване на ключалката й вследствие на оказания върху нея натиск с
използваните за целта технически средства/, в която са се намирали вещите,
предмет на конкретното престъпление, съдът не би могъл едва с присъдата си да
признае подсъдимите за виновни в извършването на кражба, квалифицирана и по чл.195,
ал.1, т.3 от НК, без да е налице съответно изменение на обвинението в тази
насока по реда на чл.287 от НПК, а такова изменение в случая липсва, поради
което, ако съдът би сторил това, той неправомерно би отегчил положението на
подсъдимите;
независимо, че в
хода на съдебното следствие, видно от изложената фактическа обстановка, не се
установи по категоричен начин кои точно вещи, предмет на инкриминираната
кражба, в кой точно ден от двата дни, през които е била извършена кражбата, са
били отнети, за постановяването на настоящата осъдителна присъда това
обстоятелство е без правно значение, тъй като безспорно се установи, че всички
вещи, за отнемането на които подсъдимите бяха признати за виновни, са били
отнети от тях.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените за извършените престъпления
наказания – „лишаване от свобода” от една до десет години за престъплението по
чл.195, ал.1 от НК и „лишаване от свобода” до шест години за престъплението на
чл.339, ал.1 от НК, степента на обществената опасност на деянията и подсъдимите
и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства, както и с
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
В случая съдът
отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства младежката
му възраст, тежкото му материално положение към момента на извършване на
деянието /ученик/ и към настоящия момент /безработен/, извършването на деянието
му поради лекомислие и липса на собствени доходи с цел набавяне на средства за
закупуването на автомобил и сравнително дългия период от време, изминал от
извършване на деянието му до постановяване на присъдата, включително и поради
допуснато процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на делото от
районния съд, станало причина за настоящото повторно разглеждане на делото,
т.е. не по негова вина. Наличието на същите смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и чистото му съдебно минало съдът отчете по отношение на
подсъдимия С., при това - по отношение и на двете извършени от него престъпни
деяния, а по отношение само на деянието му по чл.195, ал.1 от НК като смекчаващо
отговорността на този подсъдим обстоятелство съдът отчете и направените от него
самопризнания относно авторството на деянието и част от вещите, предмет на
престъплението.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими за извършеното
от тях престъпление по чл.195, ал.1 от НК съдът отчете високия размер на
причинените вредни последици, а само по отношение на подсъдимия С. – фактът, че
е съзнавал тежкото здравословно състояние на вуйчо си и въпреки това му е
причинил тази значителна вреда, имаща за последния и неимуществено измерение поради
необходимостта от средства за бъбречна трансплантация /в случая съдът не би
могъл да отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия Д. обстоятелство
фактът, че към момента на извършване на деянието му неговата наказателна
отговорност вече е била ангажирана за друга извършена кражба, тъй като това му
осъждане е елемент от квалификацията на настоящото му деяние/. Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия С. обстоятелство по отношение на извършеното от
него деяние по чл.339, ал.1 от НК съдът отчете осъществяването на три от
формите на изпълнителното деяние, визирани в този законов текст, наличието на
всяка една от които сама по себе си води до съставомерност
на извършеното.
Предвид гореизложеното съдът определи и
наложи на всеки един от подсъдимите за извършеното от тях престъпление по
чл.195, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца, а на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление по чл.339,
ал.1 от НК съдът определи и наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от
осем месеца.
На основание
чл.23, ал.1 от НК съдът допусна групиране на наложените с настоящата присъда
наказания на подсъдимия С., като му определи и наложи едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца. В случая съдът намери, че не са налице основания за увеличаване на
размера на така определеното и наложено на подсъдимия Стойност общо най-тежко
наказание, поради което и не приложи чл.24 от НК.
За постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална
превенции, и преди всичко за поправянето на подсъдимите съдът намери, че не се
налага същите ефективно да изтърпят наложените им с настоящата присъда
наказания, както и че на всеки един от подсъдимите следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на средния, предвиден в закона, поради което и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложените на
подсъдимите наказания за срок от четири години, считано от датата на влизане в
сила на присъдата.
Предвид
осъдителния характер на присъдата и за двамата подсъдими съдът присъди в тяхна
тежест направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от
153 лева за всеки от тях.
Съдът постанови
след влизане в сила на присъдата пистолетът и боеприпасите, иззети като
веществени доказателства по делото, да бъдат върнати на собственика им /св.И./
след представяне на валидно разрешение за носенето и съхранението им.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и
приет за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди намира
своето правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка:
са налице
всички елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от
страна на подсъдимите, причинени на гр.ищец имуществени вреди и причинна връзка
между тях;
гр.иск се явява
доказан до размера на 3017,90 лева, съответстващ на общата стойност на вещите,
за които съдът прие, че са били отнети от подсъдимите.
Предвид
гореизложеното съдът:
уважи
гражданският иск, предявен солидарно против подсъдимите, до размера на сумата
от 3017,90 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.07.2007 год. /тъй като не бяха установени точните дати от края на м.юни 2007
год., когато са били отнети инкриминираните вещи/ до окончателното изплащане на
сумата, и респективно - отхвърли искът в останалата му част до претендирания размер от 3403,70 лева;
осъди
подсъдимите да заплатят солидарно на гр.ищец направените от него разноски по
делото в размер на сумата от 350 лева;
осъди
подсъдимите да заплатят на Държавата сумата от 120,72 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: