Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          Номер                         Година                               2010         Град  Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори март                                                                                                 Година 2010 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар: С.Ч.                  

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5454 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ,  във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

            Ищецът М.Б.Н. твърди в поправената си искова молба (в относимата й с оглед предмета на делото част след разделяне на съединените искове с определение 22.01.2010 г. и частичното му прекратяване с определение от 08.02.2010 г.), че от 1977 г. работел при ответният работодател П. о. у. „М. С.” С.З., където заемал длъжността „учител”. Със заповед № 148/04.12.2007 г. трудовото му правоотношение било прекратено от директора на училището, а с решение № 265/11.11.2008 г., по в.гр.д. № 751/2008 г. на СтОС, тази заповед за уволнението му била отменена, като незаконосъобразна и той бил възстановен на заеманата преди това уволнение длъжност. През периода на незаконното му уволнение от 24.05.2008 г. до 15.09.2009 г. ответният работодател не му заплатил и поради това му дължал следните пет допълнителни трудови възнаграждения в общ размер на 1449 лева, представляващи добавки към основната работна заплата съгласно „Закона за трудовите възнаграждения”, както следвало: за 24.05.2008 г. – 300 лева, за 15.09.2008 г. – 300 лева, за 24.12.2008 г. – 300 лева, за 24.05.2009 г. – 300 лева и за 15.09.2009 г. – 300 лева, както и мораторни лихви за забава в плащането им, както следвало: мораторна лихва 70 лева за забава в плащането на възнаграждението от 300 лева за 24.05.2008 г. за периода от 24.05.2008 г. до подаване на исковата молба в съда; мораторна лихва в размер на 60 лева за забава в плащането на възнаграждението от 300 лева за 15.09.2008 г. за периода от 15.09.2008 г. до подаване на исковата молба в съда; мораторна лихва в размер на 50 лева за забава в плащането на възнаграждението от 300 лева за 24.12.2008 г. за периода от 24.12.2008 г. до подаване на исковата молба в съда; мораторна лихва в размер на 40 лева за забава в плащането на възнаграждението от 300 лева за 24.05.2009 г. за периода от 24.05.2009 г. до подаване на исковата молба в съда; и мораторна лихва в размер на 30 лева за забава в плащането на възнаграждението от 249 лева за 15.09.2009 г. за периода от 15.09.2009 г. до подаване на исковата молба в съда. За календарните 2008 г. и 2009 г. следвало да му бъдат заплатени от ответника и две допълнителни добавки – тринадесети заплати, които били получени през същите календарни години от другите учители в училището, поради което за календарната 2008 г. ответникът му дължал неизплатената допълнителна добавка – тринадесета заплата в размер на 535 лева, а за календарната 2009 г. му дължал неизплатена допълнителна добавка – тринадесета заплата в размер на 465 лева, като поради забавата да му ги заплати ответникът му дължал и мораторни лихви съответно в размер на 60 лева за забава в плащането на тринадесетата заплата за 2008 г. за периода от 22.12.2008 г. до подаване на исковата молба в съда и в размер на 40 лева за забава в плащането на тринадесетата заплата за 2009 г. за периода от 22.12.2009 г. до подаване на исковата молба в съда. Искането е (след разделяне на съединените искове, частично прекратяване на производството и допуснатото по искане на ищеца изменение в размерите на предявените искове) да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 100 лева представляваща главница от неплатено за 24.05.2008 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 180 лева представляваща главница от неплатено за 15.09.2008 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 68 лева представляваща главница от неплатено за 24.12.2008 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 170 лева представляваща главница от неплатено за 24.05.2009 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 100 лева представляваща главница от неплатено за 15.09.2009 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 70 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 100 лева за 24.05.2008 г. за периода от 24.05.2008 г. до подаване на исковата молба в съда, сумата от 60 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 180 лева за 15.09.2008 г. за периода от 15.09.2008 г. до подаване на исковата молба в съда, сумата от 50 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 68 лева за 24.12.2008 г. за периода от 24.12.2008 г. до подаване на исковата молба в съда, сумата от 40 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 170 лева за 24.05.2009 г. за периода от 24.05.2009 г. до подаване на исковата молба в съда, сумата от 30 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 100 лева за 15.09.2009 г. за периода от 15.09.2009 г. до подаване на исковата молба в съда, сумата от 384.80 лева представляваща главница от неплатена допълнителна добавка – тринадесета заплата за календарната 2008 г., сумата от 481.50 лева представляваща главница от неплатена допълнителна добавка – тринадесета заплата за календарната 2009 г., сумата от 60 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на тринадесетата заплата за 2008 г. за периода от 22.12.2008 г. до подаване на исковата молба в съда и сумата от 40 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на тринадесетата заплата за 2009 г. за периода от 22.12.2009 г. до подаване на исковата молба в съда, заедно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и направените по делото разноски.

 

            Ответникът П. о. у. „М. С.” С.З. оспорва изцяло предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски по възражения за тяхната недопустимост и неоснователност, посочени подробно в подадения в срок отговор, в съдебно заседание и в представена от пълномощника му писмена защита.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

От ЛТД на ищеца е видно, че за периода от 08.09.1978 г. до 04.12.2007 г. между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „учител”, с основно месечно трудово възнаграждение считано от 20.12.2007 г. в размер на 438 лева и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер на 148.92 лева (л. 135 и 287). С връчена на ищеца на същата дата заповед № 148/04.12.2007 г. на директора на ответното училище, трудовото правоотношение между страните е прекратено от последния поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, считано от 04.12.2007 г. (чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от КТ). С влязло в сила на 23.07.2009 г. въззивно решение № 265/11.11.2008 г., постановено по приложеното в.гр.д. № 751/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, това уволнение на ищеца е признато за незаконно и е отменено, като същият е възстановен на заеманата преди него длъжност „учител” при ответника (л. 38-45). Между страните не е спорно, а се установява и от представената по делото заповед № 799/05.08.2009 г. на директора на ответното училище, че на 05.08.2009 г., в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, ищецът се е явил и е заел предишната си работа на длъжността „учител” при ответника, на която е възстановен от съда (л. 130). На 06.08.2009 г. между него и ответният работодател е сключено и представеното с ЛТД допълнително споразумение към трудовия му договор № 801, с което считано от 05.08.2009 г. са увеличени съответно на 535 лева основното му месечно трудово възнаграждение и на 36 % или на 192.60 лева допълнителното му трудово възнаграждение за прослужени години (л. 129). На 20.01.2010 г., в хода на настоящото дело, на ищецът е връчена при отказ, удостоверен с подписи на свидетели, представената по делото заповед № 392/20.10.2010 г. на директора на ответното училище, с която трудовото правоотношение между страните е отново прекратено считано от 21.01.2010 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата (л. 126-127).

 

С представената по делото заповед № 341/18.07.2008 г. директорът на ответното училище е утвърдил на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, във вр. с Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (Обн. ДВ, бр. 27.11.03.2008 г., отм. ДВ, бр. 4/15.01.2010 г.) представените вътрешни правила на ответника за организацията на работната заплата (ВПОРЗ) влизащи в сила от 01.07.2008 г. (л. 64-72). Според раздел III, т. 10, ал. 7 от същите, в относимата им за случая част, работещите при ответника по трудово правоотношение работници и служители могат да получават допълнителни трудови възнаграждения за официални празници или началото на учебната година до три пъти годишно, но не по-малко от: за 24 май – педагогически и административен персонал 177 лева; за 15 септември – педагогически и административен персонал 110 лева; за Коледа – педагогически и административен персонал 68 лева. Според т. 12 от същите ВПОРЗ, икономиите от фонд „работна заплата” могат да се използват за допълнително материално стимулиране също на работещите в училището в края на бюджетната година при спазване на действащата нормативна уредба, а критериите за начина, размера и правоимащите се определят от комисия, избрана на общо събрание, в която задължително участват директора, пом. директора АСД и счетоводителя. От р. IV, т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че въз основа на тези вътрешни правила, със своя заповед № 715/16.05.2008 г. директорът на ответното училище е наредил да се изплати за 24 май 2008 г. допълнително трудово възнаграждение съответно в размер на 100 лева на педагогическият персонал, на 80 лева на административният и на 50 лева на обслужващият персонал на ответното училище, което ДТВ е изплатено на посочения в представения списък персонал на това училище със заплатите за м. май 2008 г. (л. 106-109, 300). Това ДТВ не е начислявано и изплащано на ищеца (т. 1 от ЗСИЕ). С представената по делото заповед № 026/23.09.2008 г. директорът на ответното училище е наредил да се изплати за началото на учебната година 15.09.2008 г. допълнително трудово възнаграждение съответно в размер на 180 лева - на педагогическият персонал, на 200 лева - на административният и на 100 лева на обслужващият персонал на ответното училище, което ДТВ е изплатено на посочения в представения списък персонал на това училище със заплатите за м. септември 2008 г. (л. 102-105, 300). С представената по делото заповед № 183/17.12.2008 г. директорът на ответното училище е наредил да се изплати за Коледа 2008 г. допълнително трудово възнаграждение на персонала на ответното училище съответно в размер на 68 лева на педагогическият персонал, на 68 лева на административният и на 35 лева на обслужващият персонал, което ДТВ е изплатено на посочения в представения списък персонал на това училище със заплатите за м. декември 2008 г. (л. 114-117, 300). Със своя заповед № 184/17.12.2008 г. директорът на ответното училище е наредил на основание т. 12 от посочените ВПОРЗ в училището и представения по делото протокол от 12.12.2008 г. на комисията избрана на общото събрание проведено на същата дата, икономиите от фонд „работна заплата” за 2008 г. да се използват за допълнително материално стимулиране на работещите в ответното училище към 31.12.2008 г., които отговарят на критериите определени в протокола на комисията от 12.12.2008 г., за които лица с т. 3 от същата заповед е утвърден и представения по делото списък, а средствата за ДМС е наредено с т. 4 от тази заповед да се изплатят в размерите определени с протокола от 12.12.2008 г. или 80 % от основната заплата за директор, учители, административен и помощен персонал (л. 89-93, 300). На ищецът не са начислявани и изплащани такива допълнителни трудови възнаграждения (р. IV, т. 2 от ЗСИЕ).                         

 

С представената по делото заповед № 463/11.03.2009 г. директорът на ответното училище е утвърдил на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, във връзка с посочената Наредба № 2 от 18.02.2008 г. (сега отм.) представените вътрешни правила на ответника за организацията на работната заплата влизащи в сила от 01.03.2009 г. (л. 81-88). Според раздел III, чл. 10, ал. 7 от тези вътрешни правила, в относимата им за случая част, работещите при ответника по трудово правоотношение работници и служители могат да получават допълнителни трудови възнаграждения три пъти годишно – за м. май, м. септември и м. ноември, както следва: педагогически и административен персонал – до 30 % от две МРЗ за страната, като са посочени след това съответно в т. 3 и 4 от тази алинея случаите, при които това ДТВ се получава пропорционално на отработеното време и кои лица се лишават от правото да го получат (л. 86). Според т. 12 от същите ВПОРЗ, икономиите от фонд „работна заплата” могат да се използват за допълнително материално стимулиране на работещите в училището в края на бюджетната година при спазване на действащата нормативна уредба, а критериите за начина, размера и правоимащите се определят от комисия, избрана на общо събрание, в която задължително участват директора, пом.директора АСД и счетоводителя на ответното училище. От раздел IV, т. 1 на ЗСИЕ се установява още, че въз основа на тези вътрешни правила със своя заповед № 684/20.05.2009 г. директорът на ответното училище е наредил да се изплати за 24 май 2009 г. допълнително трудово възнаграждение съответно в размер на 170 лева на педагогическият персонал, на 170 лева на административният и на 90 лева на обслужващият персонал на ответното училище, което ДТВ е изплатено на посочения в представения списък персонал на това училище със заплатите за м. май 2009 г. (л. 110-113, 300). Това ДТВ не е начислявано и изплащано на ищеца (т. 1 от ЗСИЕ).

 

С представената по делото заповед № 842/14.09.2009 г. директорът на ответното училище е утвърдил на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП представените вътрешни правила на ответника за организацията на работната заплата влизащи в сила от 14.09.2009 г. (л. 73-80). Според раздел III, чл. 10, ал. 7 от тези правила, в относимата им за случая част, работещите при ответника по трудово правоотношение работници и служители могат да получават допълнителни трудови възнаграждения три пъти годишно – м. май, м. септември и м. декември, както следва: педагогически и административен персонал – до 30 % от две МРЗ за страната, а според т. 3 от тази алинея това ДТВ се изплаща при условие, че към датата на изплащането му лицето е работило в ответното училище не по-малко от 3 месеца за съответната календарна година (л. 78). Според чл. 12 от същите ВПОРЗ, икономиите от фонд „работна заплата” могат да се използват за допълнително материално стимулиране на работещите в училището в края на бюджетната година при спазване на действащата нормативна уредба, а критериите за начина, размера и правоимащите се определят от комисия, избрана на общо събрание, в която задължително участват директора, пом.директора АСД и счетоводителя на ответното училище. От раздел IV, т. 1 на ЗСИЕ се установява още, че въз основа на тези ВПОРЗ, със своя заповед № 038/24.09.2009 г. директорът на ответното училище е наредил да се изплати на служителите определени в приложения към заповедта списък, допълнително трудово възнаграждение за 15 септември 2009 г. съответно в размер на 100 лева на педагогическият персонал, на 100 лева на административният и на 50 лева на обслужващият персонал на ответното училище, което ДТВ е изплатено на посочения в представения списък персонал на това училище със заплатите за м. спетември 2009 г. (л. 118-121, 300). Това ДТВ не е начислявано и изплащано на ищеца (т. 1 от ЗСИЕ). На основание т. 12 от посочените вътрешни правила и представените протокол от 21.12.2009 г. на комисията избрана с решение на общото събрание на служителите на ответника проведено на 21.12.2009 г., директорът на ответното училище е издал представената по делото негова заповед № 360/21.12.2009 г., с която наредил икономиите от фонд „работна заплата” за 2009 г. да се използват за допълнително материално стимулиране на работещите в ответното училище към 31.12.2009 г., които отговарят на критериите определени в протокола от 21.12.2009 г. на комисията избрана с решението на ОС от същата дата, за които лица с т. 3 от тази заповед е утвърден и представения по делото списък, а средствата за ДМС е наредено с т. 4 от тази заповед да се изплатят в размерите определени с протокола от 21.12.2009 г. или 90 % от основната заплата за директор, учители, административен и помощен персонал; и 50 % от основната заплата на учителите в ПК (л. 94-101, 300). На ищецът не са начислявани и изплащани такива допълнителни трудови възнаграждения (т. 2 от ЗСИЕ). Други релевантни доказателства не са представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че предявените искове са недоказани още в своето основание (чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Според нормата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, следователно, трудово възнаграждение, било то основно и/или допълнително, се дължи само срещу положен труд по трудово правоотношение. На това разрешение ясно указват и нормите на чл. 245 от КТ, според които, само при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения се гарантира на работника или служителя изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от МРЗ за страната, а разликата до пълния размер на това възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Следователно, само при положен труд по валидно възникнало и съществуващо по трудов договор правоотношение, възниква и се дължи и правото на положилият го работник или служител да получи уговореното трудово възнаграждение (чл. 242 и 245 от КТ). По силата на законовата делегация на чл. 244, ал. 1, т. 2 от КТ, Министерският съвет е приел с ПМС № 4/17.01.2007 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г., изм. и доп.), с която се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Според чл. 3 от тази НСОРЗ брутната работна заплата се състои от основно и допълнителни трудови възнаграждения определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в КТД, а според чл. 13 от същата НСОРЗ с КТД, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения, като с договорите и вътрешните правила се определят и условията за получаването им и техните размери, а според чл. 22 от същата НСОРЗ, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от КТ, който се утвърждава от работодателя и в който задължително се включват реда и начина за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. С Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (Обн. ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., сега отм. ДВ бр. 4 от 15.01.2010 г., но действала за исковия период) са били уредени реда и начина за определяне на месечните работни заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в звената от системата на народната просвета. В чл. 2 от тази Наредба е предвидено, че брутната работна заплата в системата на народната просвета се състои от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаградения, а в чл. 3 от същата Наредба е предвидено, че основната месечна работна заплата за педагогическият персонал е възнаграждението за изпълнението на нормата преподавателска работа и другите трудови задължения, присъщи за длъжността в съответствие с уговорената в индивидуалния трудов договор продължителност на работното време. В чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредбата е предвидено още, че в брутната работна заплата на персонала в системата на народната просвета освен допълнителните трудови възнаграждения определени в КТ и подзаконовите нормативни актове, може да се включва и допълнително трудово възнаграждение за официални празници или за началото на учебната година до три пъти годишно, а в чл. 9, ал. 1 от същата Наредба е предвидено, че видовете допълнителни възнаграждения на педагогическия и непедагогическия персонал с изключение на директорите на детските градини, училищата или обслужващите звена, както и механизмите за определяне на техния размер, се договорят в КТД и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата на детската градина, училището или обслужващото звено при условията и по реда на чл. 6, ал. 2 и 3.

Имайки предвид тези законови положения съдът намери, че след като в случая за периода от 04.12.2007 г. до 05.08.2009 г. между страните не е съществувало въобще трудово правоотношение и ищецът не е престирал за този период работната си сила, то за същия период той на това основание няма право на вземане на претендираните от него процесни допълнителни трудови възнаграждения съответно по чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.), във вр. с чл. 10, т. 7 от ВПОРЗ в П. о. у. „М. С.” С.З., утвърдени със заповед № 841/18.07.2008 г. - за официалният празник 24.05.2008 г. в размер на 100 лева, за началото на учебната година 15.09.2008 г. в размер на 180 лева, за официалните празници Коледа 2008 г. в размер на 68 лева и 24.05.2009 г. в размер на 170 лева, както и на предвиденото в т. 12 от същите ВПОРЗ допълнителното трудово възнаграждение - допълнително материално стимулиране от икономиите от фонд „работна заплата” за 2008 г. в размер на 384.80 лева, именно защото последните се дължат на педагогическият персонал, респективно работещите по трудово правоотношение при ответника за този период учители, а през същия ищецът не е работел по трудово правоотношение при ответника. Поради това последният не му дължи за същия период нито основно, нито пък тези допълнителни трудови възнаграждения (чл. 242 и 245 от КТ, и чл. 8, ал. 1, т. 7 и чл. 9 от посочената Наредба № 2/18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.), във вр. с т.10, ал. 7 и т. 12 от посочените ВПОРЗ).

Обстоятелството, че с влязлото в сила на 23.07.2009 г. въззивно решение № 265/11.11.2008 г., по в.гр.д. № 751/2008 г. на СтОС, уволнението на ищеца е било признато за незаконно и отменено, като същият е възстановен на заеманата преди него длъжност „учител” при ответника, която е заел на 05.08.2009 г., не променя горепосоченият извод, защото възстановяването на трудовото правоотношение след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ не настъпва автоматично (а при наличието на три законоустановени предпоставки: работникът или служителят да е предявил и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, който да е уважен, да се е явил в срока по чл. 345 от КТ, за да започне работата, на която е възстановен и да е бил допуснат от работодателя да я изпълнява) и няма обратно действие, т.е. в този случай не се счита, че за периода на незаконното уволнение между страните е съществувало трудово правоотношение (чл. 345 от КТ; в този смисъл виж и Р № 436-1998 г. – III г.о. на ВКС). Неоснователно ищецът черпи аргументи за противното си становище от посочената по същество в писмената защита на пълномощника му норма на чл. 354, т. 1 от КТ, според която за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, тъй като работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато впоследствие за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението му до възстановяването му на работа. От една страна не трудовият стаж, а съществуващото трудово правоотношение и положения по него труд обуславя възникването и дължимостта на трудово възнаграждение от работодателя (чл. 124, чл. 128, т. 1 и 2, чл. 242 и чл. 245 от КТ). От друга страна именно защото отмяната на незаконното уволнение и възстановяването на трудовото правоотношение не настъпва автоматично и няма обратно действие, именно затова законодателят е предвидил фикцията на чл. 354, т. 1 от КТ, според която въпреки това периодът на незаконното уволнение се зачита за трудов стаж. Ако бе иначе, законодателят несъмнено щеше да предвиди в КТ норма, че при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ се възстановява автоматично и с обратно действие незаконно прекратеното трудово правоотношение, каквато норма в КТ обаче липсва. При това положение е напълно несъстоятелна застъпената от ищеца теза, че след като уволнението му е признато за незаконно и отменено, а той възстановен на заеманата преди него работа, ответникът му дължи за периода на това уволнение, през който между страните не е съществувало трудово правоотношение и ищецът не е престирал работната си сила, процесните горепосочени допълнителни трудови възнаграждения. Както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения се дължат само при положен труд по съществуващо трудово правоотношение, какъвто очевидно не е настоящият случай. Поради това главните искове на ищеца, чиято е тук доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), за осъждането на ответника да му заплати тези допълнителни трудови възнаграждения, съдът намери за недоказани още в своето основание, поради което като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло без да се обсъждат преди това и по отношение на техния размер, тъй като това се явява безпредметно, заедно с акцесорното искане за присъждане и на законна лихва върху същите от подаване на исковата молба в съда до изплащането им (чл. 245 от КТ). Поради това, като недоказани още в своето основание следва да бъдат отхвърлени и акцесорните на тях искове на ищеца за присъждане и на обезщетения в размер на законната лихва за забава в плащането на тези допълнителни трудови възнаграждения до подаване на исковата молба в съда. Такова обезщетение се дължи за забава в плащането на възникнали и съществуващи вземания, а по делото се установи, че в полза на ищеца не са възниквали и не съществуват вземания за претендираните с тези главни искове горепосочени допълнителни трудови възнаграждения, поради което ответникът не е изпадал и в забава да ги плаща на ищеца, поради което не му дължи и претендираните обезщетения по чл. 245, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до подаване на исковата молба в съда.

Неоснователни са и предявените от ищеца главни искове за осъждането на ответника да му заплати допълнително трудово възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.), във вр. с чл. 10, ал. 7 от ВПОРЗ в ответното училище (утвърдени със заповед № 842/14.09.2009 г. на директора му) за началото на учебната година 15.09.2009 г. в размер на 100 лева и предвиденото в т. 12 от същите ВПОРЗ допълнително трудово възнаграждение под формата на допълнително материално стимулиране от икономиите от фонд „работна заплата” за 2009 г. в размер на 481.50 лева. Вярно е, че въз основа на предвидената в чл. 8, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от посочената Наредба № 2 от 18.02.2008 г. за РЗПЗСНП (отм.), във вр. с чл. 13 и 22 от НСОРЗ възможност, с утвърдените със заповед № 842/14.09.2009 г. на директора на ответника ВПОРЗ, в сила от 14.09.2009 г., са предвидени и такива видове допълнителни трудови възнаграждения съответно по чл. 10, ал. 7 за официални празници и началото на учебната година, и по чл. 12  за допълнително материално стимулиране от икономии от фонд „работна заплата”, които по същество ищецът претендира с тези два главни иска. Но също така е вярно, че тези допълнителни трудови възнаграждения не са с постоянен и задължителен характер, нещо повече, както предвиждането им и техните размери, така и условията за изплащането им се определят във ВПОРЗ, а именно на последните в случая ищецът не отговаря (чл. 13, ал. 2 от НСОРЗ и по аргумент от чл. 8, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Наредба № 2 чл. 13, ал. 2 от 18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.).

Така в чл. 10, ал. 7, т. 3 от посочените ВПОРЗ, в сила от 14.09.2009 г., е предвидено, че условие за изплащането на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 10, ал. 7 от същите правила е към датата на изплащането му лицето да е работило в същото училище не по-малко от три месеца за съответната календарна година (л. 78). На това условие ищецът в случая очевидно не е отговарял към датата 26.09.2009 г. на изплащане според раздел IV, т. 1 от ЗСИЕ на претендираното от него допълнително трудово възнаграждение по чл. 10, ал. 7 от ВПОРЗ за началото на учебната година - 15.09.2009 г. в размер на 100 лева, наредено със заповед № 038/24.09.2009 г. на директора на ответното училище, защото към тази дата 26.09.2009 г. на изплащането му, не е работил 3 месеца за календарната 2009 г., тъкмо напротив, работил е към тази дата само за периода от 05.08.2009 г. до 26.09.2009 г. в ответното училище. А след като в случая по делото е установено, че не е настъпило предвиденото в чл. 10, ал. 7, т. 3 от посочените ВПОРЗ, в сила от 14.09.2009 г., условие за възникването на правото на ищеца да получи това допълнително трудово възнаграждение, то предявеният от него иск за осъждането на ответника да му го заплати, се явява недоказан още в своето основание, поради което като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло, без да бъде обсъждан преди това и в неговия размер, защото това се явява безпредметно, заедно с акцесорното нему искане за присъждане и на законна лихва върху него от подаване на исковата молба до изплащането му. От друга страна в чл. 12 от същите ВПОРЗ е предвидено, че критериите за определяне на начина, размера и правоимащите лица от персонала на ответника, които имат право да получат това допълнително трудово възнаграждение под формата на допълнително материално стимулиране (тринадесета заплата) от реализирани икономии от фонд „работна заплата”, се определят от комисия избрана от общото събрание (л. 79). По делото е установено, че на проведеното на 21.12.2009 г. общо събрание на служителите на ответника е избрана такава комисия, видно от съставения за същото събрание протокол (л. 99-100), която комисия на своя заседание проведено на същата дата - 21.12.2009 г. е определила, че право да получат допълнително трудово възнаграждение под формата на ДМС за 2009 г. имат право само лица от персонала на ответника, които са в трудово правоотношение с него към 01.12.2009 г., имат отработени при него не по-малко от 6 месеца през календарната 2009 г., нямат наложени дисциплинарни наказания и не са ползвали неплатен отпуск над 30 работни дни (л. 98). По делото обаче се установи, че ищецът е отговарял само на три от тези четири условия на комисията, а именно – бил е в трудово правоотношение с ответника към 01.12.2009 г., нямал е наложени дисциплинарни наказания и не е ползвал неплатен отпуск над 30 работни дни. Той обаче не е отговарял на четвъртото условие, а именно - нямал е отработени при ответника най-малко 6 месеца през календарната 2009 г., тъй като е бил възстановен и е започнал работа едва на 05.08.2009 г. При това положение, след като ищецът не е отговарял и на този приет от комисията критерии, то той очевидно не е бил правоимащ и поради това в негова полза не е възникнало и претендираното от него право на вземане да получи допълнително трудово възнаграждение под формата на допълнително материално стимулиране (тринадесета заплата) от реализирани икономии от фонд „работна заплата” за 2009 г. в размер на 481.50 лева (чл. 12 от посочените ВПОРЗ, в сила от 14.09.2009 г.). А след като това е така, предявеният от него иск за осъждането на ответника да му заплати това възнаграждение, също се явява недоказан още в своето основание, поради което като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло, без да бъде обсъждан преди това и в неговия размер, защото това се явява безпредметно, заедно с акцесорното нему искане за присъждане и на законна лихва върху него от подаване на исковата молба до изплащането му (чл. 245, ал. 1 от КТ). Поради това, като недоказани още в своето основание и без да бъдат обсъждани в техния размер следва да бъдат отхвърлени и акцесорните на тези два главни иска, искове на ищеца за присъждане и на обезщетения в размер на законната лихва за забава в плащането на тези възнаграждения до подаване на исковата молба в съда. Такива обезщетения в размер на законната лихва се дължат само за забава в плащането на възникнали и съществуващи вземания, а по делото се установи, че в полза на ищеца не са възниквали и поради това не съществуват и тези две претендирани от него вземания за горепосочените допълнителни трудови възнаграждения. А след като това е така и ответникът не е изпадал в забава да му ги заплаща, поради което не му дължи и обезщетения за същата (чл. 245, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца за присъждане на законната лихва и върху претендираните обезщетения по чл. 245, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Дори по делото да бе установено, че на ищецът се дължат процесните трудови възнаграждения, което с оглед изложеното не е така, то и при това положение искането му за присъждане на законна лихва и върху претендираните от него обезщетения за забава в плащането на тези възнаграждения, по съществото си представлява искане за олихвяване на изтекли лихви, което според чл. 10, ал. 3 от ЗЗД се подчинява на специален режим, установен в наредби на БНБ, които и до сега не са издавани. Следователно, не са налице ред и условия определени от закона, при които може да се извърши исканото от ищеца олихвяване на изтекли лихви. Поради това и присъждането на такива е недопустимо. То се явява такова и защото фактически за едно и също неизпълнение се иска присъждане на две санкции – веднъж на законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на неплатени трудови възнаграждения и втори път на законна лихва за същия период върху обезщетения за забавено плащане на същите тези възнаграждения (в този смисъл и Р № 35-1997 г. – V г.о. на ВКС; Р № 1082-1995 г. – V г.о. на ВКС).    

Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото дължимата се за производството държавна такса и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице следва да останат за сметка на съда (чл. 78, ал. 6 от ГПК). При този изход на делото само ответникът има право на сторените от него разноски по делото, но такива няма данни той да е сторил до приключване на устните състезания и поради това не следва да му се присъждат, тъй като в представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е вписано да е внесено уговореното между него и представляващият го адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 470.80 лева без ДДС, а по делото няма представени и други доказателства в тази насока (чл. 78, ал. 3 от ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 16.03.2010 г., от която дата тече и срокът за обжалването му (чл. 315, ал. 2 от ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М.Б.Н.,***, с ЕГН  **********, искове за осъждането на П. о. у. „М. С.” гр. С.З., с адрес гр. С. З., ул. С. С. № --, представлявано от директора Ц.И.Н., да му заплати сумата от 100 лева представляваща главница от неплатено за 24.05.2008 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 180 лева представляваща главница от неплатено за 15.09.2008 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 68 лева представляваща главница от неплатено за 24.12.2008 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 170 лева представляваща главница от неплатено за 24.05.2009 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 100 лева представляваща главница от неплатено за 15.09.2009 г. допълнително трудово възнаграждение – добавка към основната работна заплата, сумата от 70 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на неплатеното за 24.05.2008 г. допълнително трудово възнаграждение за периода от 24.05.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата от 60 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на неплатеното за 15.09.2008 г. допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.09.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата от 50 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на неплатеното за 24.12.2008 г. допълнително трудово възнаграждение за периода от 24.12.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата от 40 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на неплатеното за 24.05.2009 г. допълнително трудово възнаграждение за периода от 24.05.2009 г. до 30.11.2009 г., сумата от 30 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на неплатеното за 15.09.2009 г. допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.09.2009 г. до 30.11.2009 г., сумата от 384.80 лева представляваща главница от неплатена допълнителна добавка – тринадесета заплата за календарната 2008 г., сумата от 481.50 лева представляваща главница от неизплатена допълнителна добавка – тринадесета заплата за календарната 2009 г., сумата от 60 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на допълнителната добавка - тринадесета заплата за 2008 г. за периода от 22.12.2008 г. до 30.11.2009 г., и сумата от 40 лева представляваща мораторна лихва за забава в плащането на допълнителната добавка - тринадесета заплата за календарната 2009 г. за периода от 22.12.2009 г. до 30.11.2009 г., заедно с искането за присъждане и на законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от 16.03.2010 г.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: